Вълшебната дюля

Известна е като гръцкият символ на плодовитостта. По нашите земи е пренесена далеч преди създаването на българската държава. Идеална е и за цяр, и за деликатес на трапезата. Още бащата на медицината Хипократ е препоръчвал жълтия плод като средство, тонизиращо стомашно-чревния тракт. Поради високото съдържание на танини народната медицина използва дюлите под формата на сиропи и желета за тонизиране на храносмилането. С нея се приготвят и страхотни гозби.

Идва от Азия

За родина на тръпчивия плод се смятат Кавказ и Иран, където вероятно е култивирана, след което е пренесена в Мала Азия. През седми век пр. н. е. дюлята е пренесена в Гърция, а после в Рим. Твърди се, че “ябълката на раздора”, която Парис подарил на Афродита като признание, че е най-красивата сред богините, всъщност била дюлята. За благодарност Афродита го наградила с любовта на хубавата Елена, заради която е започнала Троянската война. За кратко всички народи из Стария континент започнали да отглеждат дюли, а постепенно открили и техните лечебни свойства.

С времето става по-вкусна

Веднага след като се откъсне от дървото, дюлята има сладникаво-кисел и леко тръпчив вкус и е доста твърда. Но след като престои 2-3 месеца, плодът омеква, а месестата му част става сочна и по-ароматична, а и тръпчивостта изчезва почти напълно.

Има чудодейни лечебни сили

Дюлята има разнообразен химичен състав, отлични вкусови качества
а тези свойства я правят не само здравословна храна, но и й придават чудодейни лечебни сили. В този плод се съдържат много захари, което я прави подходяща за болните от диабет. Освен това дюлята има високо съдържание на пектин - 1,97-3,75%, и притежава добри желиращи свойства. Дюлите съдържат още целулоза, както и дъбилни вещества, които придават и особения стипчив вкус на дюлите. Плодът има богат минерален състав. В дюлята има различни количества калий, калций, магнезий, желязо, фосфор, мед, манган и кобалт. Изчислено е, че енергийната стойност на 100 грама плод е 40 ккал.

Натурално лекарство при стомашни разстройства и кръвотечения

Благотворният ефект се дължи на високото съдържание на пектинови и дъбилни вещества (танин) в семената и самия плод. Танинът спомага за предпазване целостта на чревната лигавица и поради това дюлята е особено полезна при болни от белодробна туберкулоза. Дюлев сок, подправен с мед и мъничко лимонов сок, пък се препоръчва за стимулиране на апетита. Сок от дюли може да се прилага и външно при хемороиди. За целта е необходимо да се наложат засегнатите участъци с хладки компреси, напоени в дюлевия сок.

Отвара от нарязани плодове

Действа добре при сърдечни и бъбречни заболявания, желязодефицитни анемии и други. Слузестият извлек, получен от накиснати дюлеви семена във вода, може да помага на кожата при напукани устни или леки изгаряния. Дюлята действа изключително добре още при сърцебиене, махмурлук, обща физическа отпадналост, отстранява лошия дъх в устата.
Дюлите приятно разнообразяват и трапезата ни. Плодовете може да се консумират пресни, варени или печени, като гарнитура към месо и дивеч, като подправка към различни ястия. Съдържащото се в нея етерично масло придава на ястията фин аромат и невероятен вкус. Можете да приготвите и компоти, конфитюри, сладка, сладкиши, сиропи, желета, торти и др. Много полезен е нектарът, приготвен само от дюли или в комбинация с ябълки или моркови. След като се направи, нектарът се пие веднага, за да не губи от полезните свойства. Чист сок от дюли и нектар може да се поднася с малко мед или сок от лимон.

Из записките на лечителя Петър Димков

• При възпалена стомашна и чревна лигавица. Да се нарежат 1-2 необелени и измити дюли (като за компот), сваряват се във вода, покриваща ги, но без захар. Напълно изстинали се изяждат само резенчетата - 30 минути след ядене.

• При умствена и физическа преумора и за успокояване на сърцето. Да се пие сокът от сварените дюлеви резенчета, подсладени с една лъжичка мед, по 1 чашка 3 пъти дневно, 1 час преди ядене.

• За освежаване на кожата на лицето. Сокът от малка, добре узряла дюля, рендосана или прекарана през сокоизстисквачка, действа общо ободряващо и освежаващо на кожата на лицето, като се нанесе по него с памучно тампонче и така престои 15 мин до пълното му попиване. Да се прави само вечер, половин час преди лягане, без да се поставя какъвто и да е крем на лицето.