Целината – природен стимулатор

У нас целината (Apium glaveolens) е важен есенно-зимен зеленчук. Консумира се свеж, варен или изсушен, като подправка за туршии, салати, супи ястия. Семето се слага в месна кайма за ароматизиране.
Но растението е познато и като природно лекарство. В древността с него са лекували жлъчни заболявания, физическо изтощение, измръзване (с лапи от корени).
В народната медицина се използва при трудно уриниране и като разхлабително средство, а и за общо тонизиране на организма. Съвременната фитотерапия прилага с лечебна цел кореноплодите, зелената надземна част и семето. Листата съдържат етерично масло, много витамин С, В, А, калий, витамин РР, глюкозида антигенин. От листата и стъблата се изцежда лечебен сок с приятен вкус, но може да се смеси с моркови или лимонов сок. В семената се намира миризливо вещество седалонид, даващо специфичния мирис. Кореноплодите са най-използвани за лечение. Те съдържат над 80 полезни вещества (витамини, минерали, белтъчини, флавоноиди, киселини).

Лечебни свойства:

Много странно е лечебното действие на растението в човешкия организъм – извлича водата, успокоява болките и възпаленията, укрепва капилярите, стимулира централната нервна система и особено половата потентност, възбужда апетита и храносмилането, активира обмяната на веществата и има още жлъчогонно, противомикробно, витаминозно действие, подпомага хрущяла в ставите и намалява болките им. Затова сокът на целината е полезен при артрити, артрози (ошипяване), неостър ревматизъм, подагра, камъни в пикочния мехур, отоци, безапетитие, затлъстяване, неврози, хиповитаминози, бъбречно-каменна болест. Растението има особено силно стимулиращо действие върху половите органи, особено при импотенция у мъжете и фригидност у жената. Българската народна медицина препоръчва керевиза още при стомашни и чревни болки, воднянка, газове, копривна треска, безапетитие, лошо храносмилане, шипове. Кореновите гулии са и диетична храна при диабет, запек. Лекуват също така кожни заболявания: дерматит, рани, язви, алергии. Целината се препоръчва като подправка за диетични ястия. За изхвърляне на солта от тялото . Външно се правят лапи при отоци, натъртвания, контузии, кожни възпаления.

Внимание! Противопоказано е храненето и лечението с целината при високо кръвно налягане, диарии, възбудени състояния, полова свръхактивност.

Рецепти:

• Сок: 2 пъти дневно се пият по 50 мл в продължение на 2 седмици или (за по-дълъг период)по 1 с. л. 3 пъти дневно преди ядене.
• Отвара: 500 г настърган пресен корен се вари в 1 литър вода до изпаряване наполовина. След прецеждане течността се изпива на 3 приема по време на ядене. Останалата растителна маса се използва за супи, салати, десерт със захар.
• Запарка: 2 с. л. настърган корен, се кисне в 500 мл вряла вода до охлаждането й. Изпива се на части за 2 дни (може и подсладена).
• Настойка: 4 ч. л. надробени на тънко корени се заливат с 500 мл студена вода и киснат 8 часа След прецеждане се пие по 100 мл 4 пъти дневно преди ядене.
• Външно върху кожата (за споменатите състояния): За налагане с лапи или за мазане с подсолен сок от целина (може да се използва памук, напоен със сока).
• Като диетична храна: Вечер настърган корен се смесва с 1 кофичка кисело мляко.
• В супа: Нарязани стъбла и листа на целина се комбинират с други зеленчуци, ориз или кус-кус.