Почти няма българска градина, в която да не се отглежда тагетес. В различните краища той е познат като турта или камшица. Това е едно от най-обичаните градински цветя по цял свят. В зависимост от сортовете достига 70-80 см височина. Използва се за оформяне на бордюри /ниските сортове/, като цветни петна на ливади, за украса на балкони и
прозорци.
Разнообразието от цветови нюанси позволява да се оформят интересни композиции с растения от този вид. Тагетесът е обагрен от светложълто през оранжево до тъмночервено и кафяво. Селекционирани са над 2000 сорта.
Туртата вирее добре на богата почва, която задържа влагата. Няма претенции към температурата. Обилно поливане е необходимо само през първата половина на годината. Цъфтежът продължава от юни до първите студове.
Туртата се отглежда успешно и в саксии, за целта е необходимо почвата да е добре дренирана.
Целебни свойства
Според последните медицински изследвания тагетесът има противотуморно действие. В българската народна медицина отдавна е известно, че с чай от турта се лекуват миоми, безплодие и нередовна менструация. Цялото растение съдържа етерично масло, което предава специфичен, малко неприятен аромат на цветето. Точно той обаче гони много от неприятелите по овошките и зеленчуците. Затова може между ягодите, картофите, лука и чесъна да се слагат отделни растения или цели редове с турта. Дърветата също може да защитите, като засадите около стъблата им камшичица, която да гони бацилите. Туртата успешно гони и зелевата муха със специфичния си мирис.
Сигурно и вие като повечето хора отглеждате стайни цветя, защото са красиви, радват душата и повишават настроението. Дори да нямате достатъчно време и място вкъщи, струва си да приютите няколко саксии...
Болярска пита Прoдукти: 1 кг брашно за меко тесто, 3-4 яйца, 2 ч. ч. прясно мляко, щипка сол, 1-2 с. л. захар, 2 с. л. оцет, 5-6 с. л. олио, мая, колкото кибритена кутийка, 125 г масло, 200 г сир...
Изборът на този плод напомня за някакъв ритуал, а всъщност си е чиста лотария. Докато не разрежем динята, ние не знаем на какво сме попаднали - на анемичен и съвършено безвкусен екземпляр или на сочно...
Плодовете на мушмулата зреят през септември, но остават на дървото и след окапване на листата, до към ноември. Те са кафявотзеленикави, кълбовидни, на върха с остатък от чашката, със сладко-тръпчив вк...