Миниатюрната градина

Много хора мечтаят за собствена градина, за която да се грижат с любов. За съжаление повечето от жителите на градовете никога не могат да постигнат мечтата си. За тях, както и за всички, които имат нужда от общуване с природата, но са прекалено заети, има лесно и нестандартно решение - миниатюрната градина. Истинската градинка, разположена на специално отредено за нея място в дома или просто вместена между вещите на работната маса, позволява да й се радваме по всяко време и чрез грижите за нея да се разтоварваме от стреса и напрежението.

Дава възможност да развихрим фантазията си.

Когато говорим за миниградина, не бива да я бъркаме с бонсая. Той е вековно изкуство, което изисква сериозно вмешателство в живота на растението, за да отговори то на определени философски и естетически виждания.
В миниатюрната градинка, напротив, няма никакво насилие над природата. Растенията в нея се развиват съвсем естествено. Единственото изискване е те да са с дребни размери, а според вкуса ни могат да са листнодекоративни, цъфтящи, сукуленти, папрати, водни, увивни и т.н. Може да са обитатели на нашите гори и поляни, може да идват от тропиците, а може да са и обикновени подправки като розмарин и магданоз. Всеки решава какво да засади - това, което ще му донесе радост и ще му позволи да подреди градинката си както иска.

Съдът, в който ще расте миниградинката

се подбира според мястото, с което разполагаме, и според желанието на стопанина. Ако имаме съвсем малко място, щем не щем, и той ще е малък, ако мястото е голямо, можем да си позволим голям съд или няколко по-малки. Важно е съдовете да са плитки, за да не се нарушава съотношението с дребните им обитатели. По отношение на материала, от който са направени, има много възможности за избор. Обикновено се използват глинени съдове, но може да са и метални, и стъклени, и пластмасови, и дървени. Това може да е сандъче за цветя, плитка саксия и дори обикновен леген. Често се използват и плетени кошници от бамбук, върба и дори пластмасови. Тогава се налага те да се обвият от вътрешната страна с алуминиево фолио или друг здрав материал, който да не пропуска вода и да не допуска почвата да се изсипе.

Има два начина на засаждане на растенията

Може да ги засадим направо в големия съд, но може и всяко да е в индивидуална саксийка, като местата между саксийките се запълват с дребен чакъл или с керамзит. При директното засаждане се използват растения, които имат сходни изисквания. В този случай градинката се развива по-естествено. Ако пък всяко си има саксийка, това ни дава възможност да отглеждаме растения, които изискват различни условия, да ги разместваме и да внасяме разнообразие.
Обикновено едно-две по-високи растения създават основата, около която се групират останалите – храстовидни и ампелни, но това не е задължително. Всичко зависи от конкретните условия и от способността на всеки да претворява схващанията си за красиво и хармонично. Важното е да се предвиди бъдещото развитие на растенията и да се даде възможност на всяко от тях да се развива, без да бъде притеснявано от съседите си.
Като допълнителни декоративни елементи се използват камъни, коренища, скулптури, раковини, оцветен пясък и даже детски играчки.

Както и в градините с нормални размери

в миниградините може да се пресъздават различни градински стилове и разнообразни природни ландшафти. Градината ни може да е миниатюрна пустиня, в която виреят кактуси и сукуленти, може да е и истинска дъждовна джунгла. Може да е в японски стил, където върху пясъчна основа се вие рекичка, чийто път е отбелязан с камъни, а наоколо растат бамбук, мъхове и семпли растения, които предразполагат към съзерцание. А може да е и весела кънтри градина с грънци и тикви по плета. Градинки с беседки и перголи, с живи плетове и с шезлонги, с кладенци и скални кътове, розариуми и барбекюта – всичко зависи от фантазията на собственика.

Особено внимание на поливането

Плитката почва в нея изсъхва бързо, но ако пък прекалим с водата, рискуваме да допуснем загниване на корените. Най-добре е да се изчака пълно просъхване на горния почвен слой и тогава да се полее с малка лейка. Не бива да се забравя и редовното пулверизиране, което създава допълнителна влажност на въздуха, предотвратява натрупването на прах по листата и затруднява развъждането на вредители. С подхранването трябва да сме пестеливи.
Градинката в стаята изисква и редовно премахване на изсъхналите листа и прецъфтелите цветове, а също, ако е нужно, и подрязване на онези растения, които се разрастват прекалено бързо и потискат останалите.

Подбор на растенията

Трябва да се внимава те да не са с коренно противоположни изисквания. Например съчетаването на сукулент с влаголюбив партньор е недопустимо – много бързо едното растение ще загине. В миниградинката може да се използват млади екземпляри от обикновени бавно растящи видове, а когато израснат, да ги пресадим, но по-добре е да се засаждат миниатюрни сортове, които няма да надминат 10-15 см височина. Не бива и да претрупваме съда с растения, пет-шест са напълно достатъчни.

Композиция-миниатюра

Използваме я, ако не можем да отделим даже съвсем малкото място, което е нужно за миниградинката. За нея е нужна плитка чашка или чинийка, красива раковина или друг подходящ съд и съвсем дребнички представители на растителния свят. Можем да добавим дребни красиви аксесоари и да дадем воля на фантазията си, за да получим истинско украшение на интериора. Тук много важна роля играят цветът и формата на съда и растенията. Най-подходящи са сукулентите, чиято коренова система не се разраства и въобще се справят в спартански условия.

Модното старо изкуство на флорариума

Ще ни вдъхнови, ако миниградината не задоволява стремежа ни към оригиналност. Историята на създаването на композиции от стайни растения в стъклени съдове датира от средата на ХIX век. Тогава било модно в аквариуми да се отглеждат папрати и са ги наричали папратови оранжерии. Пак по това време бил създаден и „зеленият прозорец”, при който между прозоречните рамки аранжирали цветни композиции. Днес тези способи на представяне на флорални пейзажи отново са актуални. Те функционират на принципа на затворената екологична система – листата изпаряват влагата, тя се втечнява по стените на съда и се връща в почвата. Това се постига най-добре при плътно затворените съдове.

Засаждането

Най-напред се насипва дебел дренажен слой от едри камъчета, керамзит или друг инертен материал. Върху него се полага слой почва, която е подбрана в зависимост от изискванията на растенията. Важно е в нея да се добавят счукани на парченца дървени въглища или перлит, за да се избегне появата на плесен и загниването в условията на повишена влажност. Освен това тези материали поглъщат известно количество вода и я отдават, когато е нужно. Поливането на флорариума може да доведе до гибелта му, тъй като в условията на влажен микроклимат гнилостните процеси се развиват много бързо. Затова се препоръчва лекото пулверизиране. Подхранването също може да доведе до нежелани последици.

Много важно е подходящото осветление.

Естествената светлина понякога не е достатъчна и се налага доосветяване с луминесцентни лампи. Това се отнася предимно за големите флорариуми, а малките е достатъчно да се поставят близо до някое осветително тяло. Не бива да допускаме огряването от преки слънчеви лъчи, защото стъкленият съд и водните капки подобно на леща ще ги фокусират и ще обгорят растенията.

Нужни са постоянни грижи.

Както всички градини, така и миниградинките и флорариумите са живи организми, които непрекъснато се изменят. За да не боледуват и да бъдат истински украшения на интериора, ежедневно трябва да ги наблюдаваме и да се намесваме, когато е нужно. Редовно трябва да се премахват засъхналите листа и цветове, прекомерно бързо нарастващите клонки трябва внимателно да се подрязват, за да не задушават съседите си. Ако някое от растенията вече не се чувства достатъчно комфортно в ограниченото пространство и започне да вехне, се подменя с друго. И най-важното – не бива да се допуска появата на вредни насекоми, защото борбата с тях е трудна и често не дава резултати.