Албицията е прекрасно дърво с обилен цъфтеж и оргинална чадъресто разперена корона. Листата са двойноперести, съставени от дребни, нежни целокрайни листчета. Цветовете са дребни, с дълги розови или бледожълтеникави тичинки, събрани в топчести съцветия. Няколко такива съцветия образуват една метлица. появяваща се на връхните клонки през юни-юли. Цветовете са медоносни. Цъфтежът продължава от юни до септември. Плодът е плосък, ципест и дълъг боб, съдържащ няколко кафени семена.
Това е един сухоустойчив, невзискателен към почвата, светлолюбив и топлолюбив вид. У нас се отглежда в по-топлите и защитени места на Южна България и по Черноморското крайбрежие, където без повреди издържа до минус 16 градуса. Цъфти обилно и плодоноси. Дава кълняеми семена. През първите години расте бързо. Понася добре градския дим и фабричните газове.
Отглеждане
Младите фиданки се засаждат наесен след листопада или в ранна пролет, като дупките се изкопават 20-30 дни предварително. Самото засаждане трябва да става с равномерно разпределение на пръстта между корените, като най-напред се насипва почва от горния /по-хранителния/ слой. Кореновата шийка да остане на уровена на земята. Новозасадените дръвчета се привързват към укрепващи колове и се поливат с 10-12 л вода. Впоследствие се извършват ежемесечни поливки, а през време на цъфтежа поливките се сгъстяват до два пъти в месеца. Добре е да се извършва лятно и есенно окопаване около фиданката, както и 2-3 разрохвания на пръста.
Добре е подхранването да става с органични торове, защото те съдържат всички елементи, необходими за растежа на дървото, а освен това подобряват структурата на почвата. Най-ефективни са прегорелият оборски тор, компостът, отчасти торфът , птичият тор и костното брашно.
Албицията се нуждае най-вече от подържащи санитарни резитби, при които се отстраняват изсъхналите и повредени клони. Резитбата трябва да се прави в здравата част на клона – на 1-2 см от сухото или болно място. Отрезите, които се получават вследствие на резитбата, трябва да се намажат с блажна тъмнозелена или тъмнокафява боя.
Размножаването може да стане със семена, но те трябва предварително да се стратифицират, защото са твърдокори. Освен чрез семена албицията се размножава и чрез отводки, зелени резници и калеми.
Още в древен Египет, а и във Финикия, било познато изкуството за правене на стъкло. Но първата си сериозна победа стъклото завоюва, когато от материал за практически нужди се превръща в мощно оръжие з...
Ботаническоно име на джела е илекс (Ilex aquifolium) и идва от приликата му с каменния дъб (Quercus ilex L.), а видовото име (aquifolium) означава „островърхи листа“. Това вечнозелено растение е трад...
Супа от зелен лук Прoдукти: 2 връзки зелен лук, 1-2 с.л. ориз, 1 яйце, 4 с.л. олио, 1 к.ч. кисело мляко, 1-2 сухи люти чушлета, магданоз, сол. Нaчин на приготвяне: Нарязваме лука на парченца п...
Имамбаялдъ Прoдукти: 3-4 патлажана, 3-4 домата, 2-3 чушки, 2-3 моркова, 2-3 парчета керевиз, 2-3 глави лук, 5-6 скилидки чесън, 100 мл олио, сухар, доматено пюре, сол, червен пипер, лимон, захар,...