Водните растения – кои, къде и как

Напоследък в архитектурата както на обществените, така и на частните градини все по-често се включва декоративната водна площ. Нейното естетическо оформяне е свързано с определени познания, сред които познанията върху особеностите на използваните растения не са на последно място. Те имат пряка връзка със задължителното предварително съставяне на подробен план за тяхното разположение. Биологическите потребности на тази група от водолюбиви и влаголюбиви растения са определящи за правилното им развитие и поради тази причина близостта и дълбочината на водата са от съществено значение.

В зависимост от потребността от влага могат да се разграничат следните зони и групи растения:
• дълбоководната зона
• свободно и фиксирано плаващи растения
• плитководна зона
• блатиста зона
• влажна зона
• сух бряг

Дълбоководната зона

Това е зоната, в която растенията са потопени частично или изцяло се развиват под вода. Дълбоководната растителност не се отнасят към декоративните видове защото практически остава скрити под водната повърхност. Тя има значение за общото равновесие на екосистемата като филтрира водата и осигурява на храна за водните обитатели. Представители на тази група са тревата кобомба (Cabomba caroliniana) и валиснерията (Vallisneria americana), които са незаменими по отношение на водната филтрация.

Фиксирано плаващи растения

Тази група включва видове, чиито корени са закрепени в почвата на дъното а листата са на повърхността. Засаждането им често става и в специални кошници с почвен субстрат, предпазен от отмиване с геотекстил, които лежат на дъното. Преди засаждането почвата в кошниците се уплътнява добре и се отстраняват прераслите корени. Добре е кошничката да се покрие с объл речен камък срещу отмиване и посегателствата на рибите. Най-доброто време за засаждане е краят на пролетта – началото на лятото, но при необходимост може да се работи и през целия вегетационен сезон. Сред най-разпространените представители на тази група са лотосът (Nelumbo), щитолистния блатник (Nymphoides peltata), водната четирилистна детелина (Marsilea mutica), Плаващата папрат (водно зеле) (Ceratopteris pteridoides) и др., които внасят разнообразие и гъстота върху водната повърхност.
Царицата на плаващите растения си остава обаче Водната лилия (Nymphaea). Тя притежава големи и красиви листа, които могат да бъдат прикритие за рибките в езерцето, ако решите да ги завъдите. Те се нуждаят от спокойна вода и повечето видове изискват да са подложени на слънчева светлина поне 4 или 6 часа на ден. Цветовете на някои видове се отварят сутрин и се затварят при залез. Селекционирани са различни разновидности на цветовете - бели, розови, розово-оранжеви, както и по-китни видове, наподобяващи цветовете на божури.

Подходящи сортове водни лилии:
Gladstoniana
Gonnere
Walter Pagels
Fritz Junge
Escarboucle
Froebeli
Gold Medal
Sulphurea

Свободно плаващи

Това са растения, които се задържат на повърхността без наличието на почва. В благоприятна среда представителите на тази група се размножават бързо, като покриват значителни площи от водната повърхност. Поради тази причина се препоръчва периодичното им отстраняване.

Подходящи растения:
Воден зюмбюл (Eichhornia crassipes)
Водянката (Hydrocharis morsus-ranae)
Жълта водна роза (Nuphar lutea)
Блатник (Nymphoides humboldtiana)
Писция (Pistia stratiotes)
Воден орех (Trapa natans)

Плитководна зона

Това е зоната с дълбочина 10- 40 сантиметра. Корените и основните стъбла на групата плитководни растения са под водата но декоративните листа и леторасти са над повърхността. Тази група представлява прехода между дълбоководната и блатистата растителност.

Подходящи растения:
Блатен аир (Acorus calamus L.)
Широколистен папур (Typha latifolia)
Сенников водолюб (Butomus umbellatus)
Лаваница ланцетолистна (Alisma plantago)
Хипурис (Hippuris vulgaris)
Ирис (Iris pseudacorus)
Водна детелина (Menyanthes trifoliata)
Понтедерия (Pontederia cordata)
Стрелолист (Sagittaria sagittifolia)
Ежова главица (Sparganium erectum)

Блатиста зона

Тя се характеризира с периодичните заливания на които е подложена. По правило блатистите растения не се разрастват много.

Подходящи растения:
Белокрил блатник (Calla palustris)
Поточно великденче (Veronica beccabunga)
Блатна перуника (Ir. Laevigata)
Блатен невен (Caltha palustris)
Лизихитон (Lysichiton)
Кралска лобелия (Lobelia cardinalis)
Блатна млечка (Euphorbia palustris)
Водна мента (Mentha aquatica)
Водна незабравка (Myosotis palustris)
Дзука (Juncus ensifolius)

Влажната зона

Това е зоната с постоянна влажност на почвата, която е разположена в непосредствена близост до границите на водната площ. Тази зона е натоварена с функцията да направи плавен преход между водолюбивата растителност и растителността във останалата част на градината. В зависимост от композиционния замисъл могат да се използват и различни растителни видове. Ако искате да преобладава спокойният зелен цвят, може да заложите на листно-декоративните видове. Ако предпочитате динамиката на контраста и пъстротата на багрите в услуга ще ви бъдат цъфтящите и пъстролистни форми.

Подходящи растения:
Индийски невен (Darmera peltata)
Дъбровник (Eupatorium cannabinum)
Пурпурно орехче (Filipendula purpurea)
Лигулария (Ligularia przewalskii)
Ленивче (Lysimachia punctata)
Блатен върболист (Lythrum salicaria)
Мимулос (Mimulus luteus)
Царска папрат (Osmunda regalis)
Розова иглика (Рrimula rosea)

Засаждането

Преди засаждането на растенията е добре водата да преседи няколко дни, за да се изравни температурата и с околната.
При засаждането на блатните растения трябва да се спазват някои правила. На първо място е необходимо да се осигури достатъчно светлина за нормалното им развитие.
По-голяма част от подходящите за декоративната водна площ растения презимуват във водата, така че внимавайте ако ги смесвате с екзотични топлолюбиви видове.
Около езерото засадете многогодишни растения, които не изискват значително подхранване.