Стилът ШАЛЕ
^{От селската къща до модерното жилище}

Модата на стила шале, която идва от Европа, навлиза и у нас, завладява зимните ни курорти и расте като снежна лавина, спускаща се по склона на Алпите. Посрещат ни малки семейни хотели в стил шале, сред гората се кипрят частни вили в стил шале, релаксирате в големите хотели, обзаведени в стил шале. Вероятно растящият интерес към стила не може да се обясни само с мода. Това е по-скоро нормалният стремеж на съвременния човек да обитава жилище-скривалище, способно да го защити не само от суровия климат, но и от постоянно терзаещия го стрес, съпътстващ градския живот.

Какво представлява стилът шале?

Простота и спокойствие, топлина и уют, чистота и умиротвореност. Той е обобщен израз на архитектурата на селската алпийска къща, който възпроизвежда колорита и фолклора на Швейцарските Алпи. Може да се каже, че стилът е резултат от хармонично сливане на културите на народите, които населяват Алпите – немци, французи и италианци. Думата “шале” буквално означава къща. И това не е случайно - в миналото шалето е било изключително селско жилище, но днес е широко разпространено не само в полите на планината. С две думи – това е алпийска къща. "Националността" й е чужда на традициите ни, но с успех може да се придържате към принципите на стила при обзавеждането на планинската вила или дори на съвременното градско жилище. Всеки може да почерпи идеи, които му допаднат, и да ги интерпретира по своему. Основните принципи на стила са простота и функционалност. Той има романтично излъчване, предоставя много уют и комфорт, съчетава в себе си общочовешкия стремеж към топлина, гостоприемство и сливане с природата.

Класиката
Класическото алпийско шале е здрава постройка от масивни греди, която трябва да защити обитателите си от суровите условия в алпийската планина. Има много вариации в размерите му – от малки хижи до дву- триетажни къщи. Архитектурната геометрия е доста проста. Къщата има форма на паралелепипед, без чупки, ниши или еркерни наддавания. Покривите са високи, двускатни и силно надвиснали над вертикалните стени, за да ги защитят от лошото време. Последният етаж задължително е мансарден, със скосен таван. Единствената пластична украса на фасадите са балконите, които излизат доста пред сградата и като че ли висят над долината. Те разсичат хоризонтално фасадата и планинския склон, и същевременно дават възможност да се увеличи полезната площ на етажа. Над тях като крила надвисват ниско скатовете на покрива, за да ги предпазят от вятър, сняг и дъжд.
Къщата се строи от местни природни материали – камък и дърво, за избелване на измазаните стени се използва вар. Високият цокълен етаж е изграден от камък. Дебелите по 50 сантиметра зидове са гаранция за надеждна защита на дома от студ, влага, сняг и най-важното – фундаментите и цокълът могат да стъпят върху всякакъв планински склон. Цокълният етаж може да е полувкопан от една или повече страни в зависимост от релефа. Всички следващи етажи (обикновено два - първият и таванският) са изградени от масивно дърво – греди от иглолистен материал (бор, ела). С времето дървото потъмнява и се насмолява по естествен начин под въздействието на вятъра, снега, дъжда и слънцето. Дърво има и върху покрива: покривали го с тънки дървени дъсчици – шинди. Отгоре ги затискали с камъни, за да не ги отнесе вятърът, който е чест гост в планината.

Фасади и декорация

Характерна особеност на шалето е рязката разлика в декоративното оформяне на южната и северната фасада. Фасадите, обърнати към неблагоприятната страна, изложена на ветровете, са с малко на брой отвори (врати, прозорци) и доста скучни. Те имат сивкав оттенък и често са обшити с допълнителен слой дъски (или дървени панели) за изолация – естествено потъмняло дърво, без допълнителна декорация.
Най-богато разработена е южната фасада. Тя е най-красива и задължително гледа към долината или към живописен пейзаж. Стените, обърнати към слънчевата страна, се измазват с вар и светят от белота. Грубо измазани и белосани, те са украсени с дървени пана или просто с дъски. Често белият фон е идеалено поле за декоративна изява. Стените се изписват с ярки багри, декорира се всяка издатина. Към благоприятната посока са обърнати и живописните балкони и неголемите тераси. Понякога те са със съвсем проста направа, от грубо одялани дъски (и това има своя чар), или напротив – украсени с ажурна резба и изящни плетеници. Не са рядкост дървените капаци на прозорците, изписани великолепно в бароков или примитивен стил.
Декоративната украса на алпийската къща е лишена от всякаква префърцуненост и превзетост. Тематиката на стенописите е израз на дълбоката религиозност на стопаните. По фасадите могат да се видят изографисани Дева Мария, Св. Троица или отделни светци, покровители на дома – Флориан, Леонар, Георги, Себастиян, Кристофър. Често стенописната украса на фасадата е допълнена с надписи. Това са или девизи или остроумни пословици, като например: “Строителството на дом щеше да бъде безценно удоволствие, ако не беше толкова разорително”.
Обикновено шалето си има име, което не само го отличава от съседните, но ви дава информация и за стопаните му. Учудващо е голямото разнообразие от наименования на шалетата – “Господарката на цветята”, “Меча бърлога”, “Горски дом”, “Белият еделвайс” и др.
Типична украса над входната врата е венецът, изплетен от полски и горски цветя. За него има и поверие – в суровата планина хората вярват, че ако го прикрепите над входната врата, той ще пъди злите духове и ще бъде ефикасно средство срещу лошите погледи. Всъщност не става дума за обикновен венец, а за специален - събран от 77 алпийски лечебни растения. Те се сплитат на венец и се освещават в храма на празника Успение Богородично. Чак след това може да се постави на мястото си, за да защитава стопаните на дома.

Обзавеждане

Архитектурата на романтичната къща в стил шале, заобиколена от естествената красота на планинския ландшафт, диктува разпределението и обзавеждането на помещенията. Обикновено каменният цокълен етаж е със стопанско предназначение. За живеене служи първият етаж. Спалните са на мансардния. Принципите на обзавеждане на интериорите са прости и логични. Изискаността се смесва с практичността на семейния начин на живот. Всичко трябва да е удобно и еднакво добре организирано и за работа, и за почивка.
“Гостоприемен романтичен комфорт” – това е девизът на шалето. Животът на семейството е съсредоточен в дневната. Стените не са шпакловани, а грубо измазани, белосани с вар. И тук може да видите изображения на светци - едни от малкото декоративни акценти. Централно доминиращо място в дневната принадлежи на камината и огънят. Топлината и светлината, които той излъчва, озаряват цялото помещение. Мебелите, типични за стила шале, са изработени от дърво. Те са прости, по селски груби, с неполирана повърхност. Всичко е уютно, близо до пода, до огъня. Цветовете са наситени, сочни, но не ярки, а малко приглушени. Преобладаващи са тези на земята, които добре се съчетават с дървото, камъка, с кования метал, с цвета на естествения неизбелен лен. Част от характерното излъчване са природните мотиви, вмъкнати в ръчно бродираните покривки и кърпи и в интериора - еленови рога по стените, кожа от диви животни до камината и др.

В хармония с пейзажа
Романтичният външен вид на шалето и свързаните с него традиции и легенди, съответстват напълно на живописния вид на околностите. Алпийските ливади и гори са еднакво прелестни през всички сезони на годината. Мястото на къщата е така подбрано, че да се вписва хармонично в природния ландшафт, без да изменят местния релеф. Мястото на прозорците също зависи от изложението и от гледката, която се открива.
Ако мерим шалето със съвременен “аршин”, то напълно отговаря на представата ни за екологичен дизайн, добил широка популярност в последно време. В направата на шалето се използват само естествени материали, или както е прието днес да се казва - екологични. Те се срещат в околностите – дървен материал от дървета, които растат по склоновете, камък, който се добива наблизо, пясък, вар ... И в добавка, целият строеж се извършва ръчно, с тесла и чук.

Модата шале днес

Гъвкавостта на разпределението и фактът, че алпийското шале е приспособимо към всеки климат, са довели до разпространението му не само в цяла Европа, но и отвъд океана. Според някои от привържениците му дори, за да си построите традиционно шале съвсем не е задължително да се намирате сред планински ландшафт. За истинския алпийски колорит териториални ограничения няма. Твърдението е спорно, но истина е, че къща, изпълнена от дърво, поставена върху висок каменен цокълен етаж и увенчана с мансарден етаж, ще изглежда добре даже на фона на широколистна растителност. Все пак, ако искате да притежавате истинска алпийска къща, поставете я на подходящото място, а не кацнала върху скалист бряг над морето, например, или в присъствието на екзотични тропически растения.
Стилът е идеален за подражание при строежа на извънградска къща, като интериорът може да бъде издържан в стил, според вкуса ви – излъскан и напудрен, или суров и обветрен. Къщата-шале, напълно подчертава смисъла на отдиха извън града - да поживеете надалеч от градския шум, умиротворено и отпочиващо. Стилът шале гарантира максимален ефект на релакс с ежедневния курс “психотерапия у дома”.

Съвременното шале

Не всичко, построено от дърво и камък може да се причисли към стила шале. Само когато се придържате към първообраза, може да кажете, че домът ви е автентичен и изключителен. Съвременното шале е претърпяло значителни изменения, свързани най-вече с новите материали и строителни техники, екстериорът и интериорът по-скоро напомнят разкошна вила, а не бедна селска хижа.
За да получите образ, близък до традиционното шале, трябва да използвате естествени материали. Има два начина – или да изградите къща от дърво (има фирми, които предлагат сглобяеми дървени къщи, които са топлоизолирани съгласно съвременните норми), или да скриете модерната конструкция под облицовка с дърво или грубо обработен камък. Дървеният материал е основно бор и лиственица. Подовете и стените на първия и мансардния етаж по правило са дървени. За да се приближи максимално към образа на алпийския колорит, дървото преминава специална обработка, за да му се придаде вид на старо и грубо обработено. То се тонира и покрива с восък, за да добие тъмнокафяв цвят, сякаш патиниран от времето. Първият етаж се прави с груба мазилка, таваните на мансардните се обшиват с дърво така, че да имитират видими покривни греди. Балконите и терасите са изцяло направени от дърво (включително парапетите). Камък от местен планински вид използвайте за направата на камините, подовете и стените на цокълния етаж. Шиндлите на старомодните дървени покриви отдавна са заменени от керемиди. Пластмасовата дограма не е подходяща – изберете дървени прозорци със стъклопакет. В добавка може да поставите дървени външни капаци.
Съвременното шале е структурирано по следния начин – най-долният (приземен) етаж на сградата е зает от общи помещения със стопанско и складово предназначение. На първия етаж е мястото на просторната дневна (задължително с най-красивия изглед през прозорците към околностите), кухнята, столовата, спалнята за гости. Мансардните помещения са идеални за спални, детска стая, работен кабинет, стая за игра. Може да вмъкнете в разпределението съвременни елементи – гардеробни помещения или вградени гардероби, мокро помещение, сауна, тераса с барбекю.
Днес, когато проблемите с топлоизолацията и загубите на топлина се решават доста успешно, може да си позволите много по-големи прозорци. С използването на съвременни конструкции пък ще може да се похвали с далеч по-просторни веранди и широки остъклени балкони в сравнение с едновремешното шале.

Актуален интериор в стил шале

Една от особеностите на стила шале е, че той допуска присъствието в интериора на свидетели на времето. Ето защо негови елементи могат да се открият и в градското жилище, и в извънградската къща (вилата), включително в най-модерните урбанистични сгради. Това са селските килими в стил “пачуърк”, еленските рога над камината, керамичните съдове, окачени по стените на кухнята, голите непокрити дървени маси, заобиколени от груби дървени столове в трапезарията, дори модерният “знак” на алпийския романтизъм – венецът от билки над вратата. Често в големите шале могат да се видят мебели от барока, стила модерн или арт деко. Те съжителстват мирно със селски предмети на бита или безценни колекции.

Как да обзаведем дневната?
Естествено, със семпли дървени мебели, като обърнете внимание на аксесоарите и детайла. Препоръчително е дървото на мебелите, пода, вратите, первазите да е в една цветова гама. На “дървения” интериор подхождат идеално плетените (от лоза, върба, ракита) абажури, кошници, кресло. С килими ръчна изработка може да постелите грубите дървени подове. За да създадете уют, напълнете дневната с безкрайно количество любими на не едно поколение вещи – сувенири, реликви, фотографии и стари играчки – все неща, които правят дома Дом, раждат семейните легенди и се явяват неговата душа.
Класическата камина, облицована с камък, е задължителна дори и за малките къщи. Характерно е, че алпийската камина често се разполага близо до кухнята. Оригинално решение е да окачите в нея малък котел, предназначен за приготвяне на храната. До огнището е мястото на голямата дъбова маса. В алпийската кухня кухненските прибори и простите глинени съдове са на показ, поставени на рафтове, в шкафове с остъклени вратички или окачени по стените. Те удачно се съчетават с висяща връзка зеленчуци, букет от сухи цветя или различни треви.
Що се отнася до осветлението – не разчитайте само на електрическите лампи (най-често използвани са дървените полилеи). Светлината от камината комбинирайте със свещи, поставени в старинни свещници. Тайнствените сенки, които създават лъчите на живия огън, не могат да се заменят от изкуствените осветителни тела.
Накрая помислете и за двора – може да добавите в него малко приказност, като разпръснете по тревата фигурки на джуджета и елени и създадете алпинеум.