17.08.2022 година
1564339898.swf
Р
ецепти за градината
 5773 |  0 
Италианската градина
Твърде малко са кътчетата по света, на които човек не е способен да създаде градина. Студът, недостатъчната светлина, бурните ветрове са предизвикателства, които могат да се преодолеят с желание и постоянство. Но има места, на които дори един поглед е достатъчен, за да се разбере – тук градините са сътворени от Бога. Човешката ръка е оформяла и подреждала, но пищността и великолепието са дар от ярките слънчеви лъчи, от мекия климат и вятъра, носещ влага от морето. Градините на Италия са впечатляващи и същевременно уютни. Такива са били и в миналото, и днес.

Още от времето на Древния Рим

От античността градините по тези земи са обект на грижа и повод за гордост. Традициите никога не са били напълно отхвърляни, върху тях са се напластявали новите направления. Италианската градина е подчертано архитектурна, но при това изглежда напълно естествено. Стабилността на камъка, динамиката на водата, раздвижеността на наклонения терасиран терен на фона на буйната средиземноморска растителност се съчетават в нещо повече от перфектно планиран проект. Магията й се крие в шума на стъпките върху каменните плочи, в аромата на жасмин и цитруси, в падащите струи на фонтаните.
Формирането на италианския стил в ландшафтния дизайн може да се раздели условно на два периода. До края на 16 век италианските градини са били относително малки като размер (Вила Фанезе – 1 хектар, Вила Ланте – 1,4 хектара, Вила Д’Есте – 3,5 хектара). Те не са били предназначени за дълги разходки, а по-скоро за отдих и развлечения на открито. Затова пътеките са проектирани като тесни и къси коридори между отделни „зелени стаи”. Дворецът по правило е разположен по централната ос на симетрия на парцела и заема доминиращо положение. В градините от този период са засаждани много дървета и храсти, което ограничава погледа към околния пейзаж до определени точки или посоки.
В началото на 17 век италианските барокови градини стават по-обширни, а при планирането им водещият принцип вече е зрелищността. Алеите придобиват важно значение – те не просто съединяват отделните „зелени стаи”, но се превръщат в обединяващо звено, последователно водейки посетителя към най-красивите изгледи и най-интересните обекти.
Основният замисъл на бароковата градина е да създаде тържествено, парадно настроение, да удиви и порази с разкош и изобилие, да бъде развлечение за посетителя и открита демонстрация на ерудицията и социалното положение на собственика.

Италианският стил е вариация на класическия

Градината е разделена на геометрични фигури от прави, успоредни или диагонални пътеки. По правилността на формите италианската градина е близка с френската, но за разлика от нея обикновено е разположена на неравен хълмист или планински терен, което налага друг тип решения.
Класическите италиански барокови градини са подчертано архитектурни – в тях има множество стълби, тераси, скулптури. Дори неопитното око ще установи характерната за италианската градина благородна смес от релеф, камък, вода и растителност.
Ако трябва да се подредят по важност компонентите им, на първо място могат да се поставят релефът и камъкът, на второ са водните елементи, а растителността е едва на трето.
Неравните, терасирани терени позволяват да се проектира и по вертикала. Подпорните стени, увивните растения, стъпалата разчупват картината и провокират към нестандартни и интересни дизайнерски решения. Наклоненият терен е изключително подходящ за създаване на ефектни водни съоръжения – каскади, водопади.
Камъкът е основен елемент в изграждането на италианската градина. От камък са били строени замъците и дворците, градинските театри, каменни са оградите, подпорните стени, разделящи отделните нива, беседките и павилионите, каскадите, фонтаните, стълбите, парапетите, пейките, саксиите, декоративните елементи като скулптури и колони.
Също толкова характерно е наличието на много декоративни басейни и различни водни елементи – фонтани, каскади, канали, разположени на различни нива на релефа. Често център на композицията е водоем или фонтан, заобиколен от цветни лехи или площадка.

В тази градина процъфтява топиарното изкуство

Фигурното оформяне посредством резитба на дървета и храсти е познато много преди това, още от древния Рим, но то става изключително популярно в ренесансова Италия. Храстите са не просто растения – те с превръщат в истински живи скулптури, придобивайки формата на геометрични фигури, колони, животни.
Запазени и до днес, ренесансовите паркове на Италия будят възхищение и привличат посетители от цял свят. Ако искате да пренесете италианския стил във вашата градина, подгответе се за сериозна инвестиция на време и средства. По-лесният вариант е да се обърнете към неговите съвременни тенденции. Италианският стил е особено подходящ за малките, слънчеви градини.

Тя е пищна картина и уютен кът за отдих

Удобната тераса и басейнът са сред обичайните й елементи. Много от характерните за Италия растения могат да живеят на открито и у нас – рози, камбанки, хортензии, жасмин, чимшир, клематиси. цитрусовите култури и маслиновото дърво, засадени в големи саксии, без проблем ще прекарват лятото навън. Други подходящи растения са кипарисите – колкото по-големи и по-стройни, толкова по-голям е ефекта от тях. Цветните лехи обикновено са с правилна форма – квадрат, кръг, елипса. Растенията в тях трябва да са ярки, образуващи ефектни петна или рисуващи живи картини. Предпочитаните цветове са червен, оранжев, жълт и син.
В градината като цяло преобладаващ е наситено зеленият цвят на чимширите, лавровото дърво, пиниите. Той прекрасно се съчетава с цвета на камъните – бежов, бял, златист или розов. Сребристозелените растения също са подходящи за този тип градина. Цитрусите, рододендроните, магнолиите, розите, жасминът внасят в градината не само красотата, но и аромата си.
Италианската градина има и своя звукова специфика – шумът на водата на фонтаните и каскадите, звукът на стъпките върху камъка.

Пътеките са прави

Покрити са с каменни плочи или ситни камъчета. В този тип градина перголите и арките са почти задължителни – може би защото увивните растения израстват особено едри и красиви под италианското слънце. С добри грижи и при българските условия катерливите рози, едроцветните клематиси, лозите и актинидияда биха изглаждали прекрасно.
Площадката е с правилна форма, с каменна настилка, изящни градински мебели, а каменните съдове с цъфтящи растения и скулптурите са желателни допълнения към нея.

Скулптурите са от камък, в античен стил

Няма пречка да бъдат и многобройни – като елемент от фонтана или водоема, сред цветните лехи, около пътеките, на площадката.
Ако теренът има дори лек наклон, много ефектно ще бъде да се терасира, като подпорната стена се изгради от светъл камък или поне се облепи с каменни плочи.
Градината в италиански стил ще изглежда съвсем автентично, ако къщата е боядисана в бяло или кремаво, а оградата е жив плет или е иззидана от светъл камък.
24.08.2012 г. / Яна Йорданова

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2022