Цистус (скална роза)
Cistus
Цветовете на скалната роза имат кратък живот, хартиевидните венчелистчета се отварят сутрин и опадват преди настъпването на нощта. Но през сезона на цъфтеж редовно се появяват нови пъпки, а храстът цъфти постоянно между юни и юли. Това не е растение за сянка или за тежка почва, въпреки че вирее на други проблемни места-във варовити и песъчливи почви и в градини в близост до морето. Винаги засаждайте отгледани в саксия екземпляри. Големият враг на цистуса е студът - нито един сорт не е напълно издръжлив. Направете летни резници, за да компенсирате пострадалите през зимата растения. Всички сортове имат ефектни цветове в различни нюанси, а някои отделят смола със сладък аромат.
Сортове: Най-популярният сорт е С. Silver Pink (60-90 см, бледорозови цветове), въпреки че нито е най-издръжливият, нито е най-красивият. Най-издръжливи са С. laurifolius (1,8 м, бели цветове), С. cyprius (1,8 м, бели цветове с червенокафяви петна в центъра) и много по-компактния С. corbariensis (90 см, бели цветове, алени пъпки). Най-малък е широко разпростиращият се С. lusitanicus Decumbens (45 см, бели цветове с червенокафяви петна в центъра). Най-ефектен е С. purpureus (1,5 м, големи розовоалени цветове с червено-кафяви петна в центъра). За съжаление някои от красивите скални рози са деликатни - например смолистият цистус (С. ladanifer).
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства и ярко слънце. Избягвайте места, където пада слана. Предпазвайте от северни и източни ветрове.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отстранете нежеланите и пострадалите от студа клонки, но не режете старите части.
Размножаване: Засейте семена напролет или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Автор: Ангелина Костова