Кализията от семейство Комелинови включва 12 вида, които обитават тропическите области на Централна Америка. Названието им идва от гръцки и означава красива лилия. Това са многогодишни тревисти растения. Дългите им сочни стъбла се стелят, поради което се използват предимно като почвопокривни и ампелни растения. Като стайна украса се използват 3 вида – ароматната, изящната и теуантепекската кализия.
Ароматната кализия (Callisia fragrans) е едро растение, което, за разлика от роднините си, расте изправено. Интересното е, че освен изправеното стъбло, което е месесто и достига на височина 70-80 см, развива и хоризонтални стъбла, подобни на въздушни корени. Листата на изправените стъбла са големи, ланцетовидни, достигат до 20-30 см дължина, по краищата са ресничести. Хоризонталните стъбла имат недоразвити листа с дълги тръбести влагалища. При повече светлина всичките части са оцветени във виолетово. Цветчетата са дребни, бели, събрани в метличести съцветия. Излъчват фин аромат, откъдето идва и името на растението. Ароматната кализия е прочута като биостимулатор и широко се използва в народната медицина. Наричат я домашен женшен.
Изящната кализия (C. elegans) има пълзящи стъбла, краищата на които са изправени. Листата са яйцевидни, дълги до 7 см, отгоре са тъмнозелени, кадифени, с тесни сребристи жилки, а отдолу - виолетови. Дребните бели цветчета увенчават краищата на стъблата. Използва се като ампелно цвете.
Теуантепекската кализия ( C. tehuantepecana) много приблича на предишната, но има розови цветчета.
Кализиите са непридирчиви. През зимата се държат при температура над 10 градуса. Добре растат и на слънце, и на полусянка. Тъй като добре понасят подкастрянията, може да им се придава различна форма. Поливат се когато почвата добре просъхне. Обичат пулверизирането. През лятото се подхранват веднъж в седмицата и може да се изнесат на открито.
Размножаването става много лесно с вкореняване на резници във вода. Те се засаждат в богата почва, към която се добавя едър пясък. Саксията трябва да е по-голяма, за да побере добре развитата коренова система.
Тайните на успеха
Светлина: Понася и пълно слънце, и полусянка.
Вода: Полива се умерено, през зимата рядко.
Влажност на въздуха: Предпочита по-влажен въздух.
Подхранване: Веднъж седмично през лятото.
Тази южноафриканска „маргаритка" е едно от най-добрите почвопокривни растения, но на сянка цветовете няма дори да се отворят. Расте при сухи условия, на които не издържа нито едно друго растение ...
Има многогодишни и едногодишни видове - подходящи за лехи и бордюри в края на лятото и през есента. Багрите са само жълта, оранжева и махагоново-червена, но съцветията са големи и много на брой. Най-х...
Най-популярни засега са сортовете на R. sanguineum. Обикновено рибесът се отгелжда като единично растение, но може да се използва и за жив плет. Не е капризен, бързо расте, но е твърде обикновен. Има ...
Живият плет от морски зърнастец осигурява чудесна защита от вятъра в крайбрежните градини. Издръжлив е на суша, морският въздух не му пречи, а гъстите му и бодливи клони издържат както на суровите зим...
Смърч (пицея)