Растения » Китайска роза

 Китайска роза
Hibiscus

На Хавайските острови хибискусът се нарича “цветето на прекрасните жени”. Местните момичета често се кичат с ярките цветове на китайската роза. Още в началото на 18 в. Хибискусът е красял няколко ботанически градини в Западна Европа.
Както може да се разбере по името, това растение е родом от субтропиците на Южен Китай. Този вечно зелен храст или малко дръвче достигадо 3 м височина. Има блестящи тъмно елени листа. Китайската роза, която е любимка на много цветари се отличава с бърз растеж и продължително цъфтене. На светли, слънчеви прозорци тази роза цъфти от пролет до късна есен. Цветовете са едри, 10 - 13 см в диаметър, стоят на стъблото само ден, но за сметка на това растението е покрито с множество пъпки, които се разтварят постоянно. Хибискусът цъфти в бяло, жълто, сладко - розово до тъмно - червено.
Китайската роза не е особено притенциозна към условията на живот. Най-много цъфти обаче, когато е разположена до добре осветен от слънцето прозорец. Някой любители цветари успяват да я прилъжат да цъфне и на северен прозорец, но това става по-рядко. Лятото може да се изкара навън, но на място, където е предпазено от вятър и дъжд.
В началото на вегитационния период до средата на септември е нужно всяка седмица хибискусът да се подхранва с органически и минерални порове. През август се намалява азотното подхранване. През зимата поливките се намаляват, а подхранването се спира. През цялата година трябва да се следи за влажността на въздуха. Растението не обича сухия въздух. Оптималната температура за зимния период е около 15 градуса.
Китайската роза се размножава през пролетта и ли лятото чрез резник. Клончето трябва да се потопи в почвата и да се държи при температура 20 - 25 градуса. Докато се вкорени резника трябва да се покрие със стъклен буркан.
Хубаво е веднъж годишно растенията да се пресаждат и едновременно с това да се окастрят, като по този начин се стимулира появяването на повече млади пъпки, по които се разполагат цветовете. При повече търпение хибискусът може да се оформи като храст или малко дръвче. Възрастните растения се присаждат при необходимост. Ако цветето е станало много голямо и пирсаждането му е доста трудно, достатъчно е ежегодно да се подменя горната част от почвата с нова по-хранителна смеска.

Тайните на успеха

Почва: Към стандартната пръст за саксийни растения прибавете шепа пясък и шепа торф. Почвата трябва да е винаги влажна.
Вода: Един месец преди цъфтежа, когато се появят пъпките, поливането става по-често.
Торене: От март до октомври се добавя течна тор към водата за поливане. Желателно е да подберете тор, подходяща за цъфтящо растение.
Температура: Умерена, през зимата не по-ниска от 12 градуса. Пазете розата от студ и прекалена жега.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Бакла

Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae). Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядк...

Хамеципарис

Хамеципарисът е едно от най-известните вечнозелени дървета. Дори и в скромния градински център ще откриете над дузина сортове, а в специализираните разсадници броят им може да достигне сто. Предлагат ...

Сенецио (спореж)

Популярен род растения както за градината, така и за дома. Учудващо е, но цъфтящите издръжливи многогодишни видове са малко на брой и се намират трудно. Потърсете в каталозите. Сортове: С. смитии е...

Патисон

В българската зеленчукова градина това е рядко отглеждан вид, но много любители му обръщат все по-голямо внимание. Патисоните не се отличават с много големи хранителни качества, но имат приятен вкус и...

Начало