„Кралят" на пълзящите растения - за него ще намерите какви ли не съвети в книгите, а в каталозите разнообразието от сортове е огромно. Засадете на място, където почвата около корените ще е на сянка, а стъблата - на слънце. Разположете камъни или ниски храсти около основата. Извиват се листните дръжки, а не стъблата, така че осигурете подпорки. Всяка година мулчирайте с компост и внимавайте за характерното за клематиса повяхване. Болните стъбла умират изведнъж - отрежете ги веднага.
Сортове: Популярната група се състои от едроцветни хибриди, достигат около 3 м височина. Най-големите цветове са на W. Е. Gladstone (бледолилави, юни - септември). Любими сортове са Nelly Moser (бледорозови цветове с червени ивици, май - юни и август - септември), The President (лилави, сребристи от обратната страна, юни - септември), Jackmanii Superba (виолетовопурпурни, юли - септември), Ville de Lyon (червени, юли - октомври) и Vyvyan Pennell (виолетово-пурпурни, кичести, май - юли). Видовете с по-малки цветове се гледат най-лесно - С. montana (9 м, бели цветове, май) е любимият - негова пъстра разновидност е rubens - с бронзови листа и розови цветове. С. tangutica е с жълти камбанковидни цветове през август. С. alpina е прекрасен пролетноцъфтящ вид. Новият сорт С. orientalis Orange Peel е с плътни и кадифени „венчелистчета".
Място и почва: Почвата трябва да е плодородна и влажна, добре е да е варовита. Слънцето е необходимо на стъблата, но не и на основата на растението.
Подкастряне: Сложно. Леко подкастряйте пролетноцъфтящите веднага след прецъфтяване, а летноцъфтящите - в началото на пролетта. Сортовете, които цъфтят в края на лятото или есента, подкастряйте по-силно - в началото на пролетта отрежете до няколко сантиметра от растежа през изминалата година.
Размножаване: Чрез отводки напролет или заложете зелени резници в минипарник през лятото.
Подправка, която е изключително много тачена от италианците и испанците, но у нас не толкова. В Средна Европа се употребява като подправка и зеленчук. Използват се младите листа, дръжките и клонките ...
Хомерията цъфти през пролетта и лятото. Листата са дълги и тесни, а звездовидните или чашевидни цветове са разположени на върха на жилавите стъбла. Деликатно цвете, което обикновено се отглежда на зак...
Според някои експерти блестящите жълти и огненочервените багри на есенните листа на енкиантуса са ненадминати. Ако в градината ви виреят рододендрони и азалеи, няма да имате проблем с този храст. Раст...
Думата ерика извиква у нас представа за компактно растение с игловидни листенца и цветове камбанки, което не понася варовита почва и е високо около 20 см. Ериките достигат височина от няколко сантимет...