Цикасът, известен още като саговата палма, всъщност няма нищо общо с палмите, освен външното сходство. Той е живо изкопаемо, тъй като се отнася към голосеменните растения, владели Земята по времето на мезозоя. Тези растения носят много от белезите на папратите, но се размножават със семена, а не със спори.Те нарастват извънредно бавно – за един вегетационен период израства обикновено само един кръг листа, като най-долният кръг умира. Не могат да се похвалят и с голяма височина.
Саговата палма, или цикасът, е ниско дръвче с дебел и грапав колонообразен ствол. От върха му излизат дълги, перести, правилно подредени листа. Те са тъмнозелени, плътни, блестящи, сякаш лакирани. Младите листа са меки, завити като спирала, както ваите на папратите. Растенията са двудомни – има мъжки и женски екземпляри. Следователно, за да се получат семена, са необходими едновременно цъфтящи мъжко и женско растение. Цъфналите сагови палми са впечатляваща гледка. Вместо обикновен цвят на мъжките индивиди се появява своеобразна “шишарка”. В домашни условия цъфтенето е почти невъзможно, освен ако не разполагате с добре оборудвана зимна градина или оранжерия.
Ако нямате такива условия, подберете за цикаса светло и проветриво, но не огрявано директно място. През зимата температурата не бива да е по-ниска от 15 градуса. Можете да го пресаждате само при крайна нужда, защото след това дълго боледува и външният му вид се влошава. Ако все пак се наложи, пресадете го в достатъчно голям и добре дрениран съд. Почвата трябва да е плодородна и пропусклива. През лятото се полива обилно, като се следи да не се задържа вода. През зимата също се полива, но много внимателно. Листната маса трябва да се пулверизира, а отделните листа се мият с мека кърпа и хладка вода. Размножаването става с отделяне на издънките, които се появяват по стъблото.
Цикасите почти не боледуват, но при прекомерно поливане и ниска температура може да загният корените. Понякога го нападат и щитоносни въшки.
Тайните на успеха
Светлина: Нужна е силно, но не пряко огряване.
Вода: Почвата не бива да пресъхва, но водата не трябва да се задържа в подложката.
Влажност на въздуха: Висока, харесва пулверизирането.
Подхранване: Само по време на нарастването.
Д. индика има пълзящи ластари и яркожълти цветове през лятото. Няма да цъфне, ако я държите на полусянка. През лятото от време на време я поставяйте навън. В последните години растенията с дълги стъ...
Рядък храст, който ще дари собственика си с красиви бели цветове между юни и септември, но изисква грижи. Започнете с отгледано в контейнер растение. Осигурете му плодородна почва с добри дренажни сво...
Фломисът е необичайно вечнозелено растение, което се отглежда заради характерните сивозелени, покрити с мъх листа и заради качулатите жълти цветове, разположени пръстеновидно около стъблото. Засадете ...
На пръв поглед младите чашевидни цветове приличат на цветовете на минзухара, но има разлика. Цветовете с лентовидни венчелистчета се отварят, преди да се появят листата (15 см дълги), увяхват в начало...