Обикновено през втората половина на февруари – началото на март започва сеитбата на лук за арпаджик. Колкото по-късно през пролетта се направи това, толкова по-малки са добивите. Със затоплянето на времето влагата в повърхностния почвен слой започва да се колебае, с което се влошават условията за поникване, посевът се разрежда и т.н. Семената на лука много бързо губят кълняемост. Те поникват бавно, при благоприятни условия за 15-20 дни след сеитбата. За площ от 100 кв.м са необходими около 0,8–0,9 кг семена. Подходящи са нашите условия са сортовете Лясковски 58, Лясковски 90, Пловдивски 10, Щутгартен рийзен, Конкурент, Конкурент бял и др.
Сеитбата се извършва върху чиста от плевели, добре обработена и наторена почва с оборски и фосфорни торове още през есента. Подходящи са влагоемните и богати на хумус почви. Не е за препоръчване отглеждането на едно и също място или след други луковични. Подходящи предшественици са домати, пипер, бобови култури, зимни житни и други добре наторявани зеленчукови култури.
Рано през пролетта мястото се обработва на дълбочина 8-10 см и се тори с амониева селитра в доза 1,5-2 кг/100 кв.м. След това, площта се заравнява с влачка и се изравнява с дъска. Отглежда се на слята повърхност или лентово. На малки площи сеитбата е ръчна, разпръсната или в редове с разстояния 8-10 см и 1-2 см между семенцата. Те се покриват с около 2 см рохкава влажна почва. За да се запази влагата и да се получи дружно поникването, веднага след сеитбата почвата леко се уплътнява. През 10-12 реда се оставят ивици широки 30-50 см, за улеснение при плевене и други дейности. Първата грижа след сеитбата е осигуряване на условия за нормално поникване. Почвата се поддържа умерено влажна. В случай на засушаване се полива много внимателно с лейка. Не трябва да се допуска образуване на почвена кора, която възпрепятства поникването.
Основно мероприятие за посевите с арпаджик е почистването на плевелната растителност в ранните фази от развитието му. Тя може да стане причина за получаване на дребни, нестандартни и слаби луковички.
Всичко от лука може да бъде оползотворено. Дори люспите. Не ги изхвърляйте, защото ще ви свърщат хубава работа. Не всички знаят за свойствата на луковите обелки като ефективен тор за растенията. В тях...
Антракнозата (Colletotrichum fragariae) е икономически опасна гъбна болест по ягодата. Тя включва повреди по плодовете, пъпките, цветовете, листните дръжки, ластуните, кореновата шийка и листата. Повр...
Агапетесът (Agapetes) от семейство Ерикови расте като вечнозелено храстче в субтропиците на Азия, откъдето е пренесен и разпространен като едно от най-интересните ампелни цветя. На височина достига до...
Неинфекциозните болести по доматите могат да засегнат както корените и кореновата шийка, така и листата и плодовете. Някои от тях се наблюдават и по пипера и патладжана. Ще ви запознаем с най-често ср...