Патладжанът се отнася към групата на топлолюбивите зеленчукови култури. По своите изисквания към условията на отглеждане – топлина, светлина, влага, почва, предшественици и др., той не се отличава съществено от пипера и доматите. При понижаване на температурата се развива слабо. Освен това при понижаването или силното повишаване на температурата окапват цветовете.Особено големи са претенциите му към плодородието и структурата на почвата. Затова трябва да избирате дълбоки, топли, рохкави почви, богати на лесно усвоими хранителни вещества, най-добре расте на почви с неутрална реакция. Върху студени, тежки, кисели почви, не очаквайте добри резултати. За оптималното си развитие му е необходима висока влажност, около 80% от пълната и влагоемност. Най-много се нуждае от влага, когато започне образуването на генеративните органи, и при най-малкото засушаване тогава настъпват сериозни смущения в растението и започва масово окапване на цветовете и завръзите.
Необходим е разсад
Патладжанът се отглежда с предварително отгледан разсад. Готовите разсади отиват на открито, когато е минала опасността от слани. Разстоянията при засаждането са 50-70 см между редовете и 50-60 см между растенията. Може да се засаждат и на ленти, по два реда в лента. Ранните патладжани отиват в градината предимно в южните, по-топли райони в края на април, а средно ранните най-добре след 10 май. Пикираният разсад се засажда в ямки, а непикираният – със садило. Току-що засадените растения се поливат с канче и се покриват с рохкава почва. При нашите климатични условия патладжанът не може да се отглежда без напояване. Растенията започват развитието си бавно. Тогава в началото не трябва да се бърза с поливането. Полива се, когато растенията се вкоренят добре. Режимът на напояване е също, както при пипера.
Не позволявайте растенията да гладуват
Важна грижа при отглеждането на патладжан е подхранването с органични и минерални торове. Подхранва се през вегетацията - 2 до 4 пъти. За целта се използват птичи или говежди тор и торна течност, а от минералните торове – суперфосфат и амониева селитра. Не се оставят плевели, разрохква се почвата. С първото разрохкване растенията се загърлят. Пази се от болестите и неприятелите. Най-често патладжаните боледуват от столбур и вертицилийно увяхване. Колорадският бръмбар след като няма или е унищожил картофените посеви отива на патладжана, затова наблюдавайте за неговата поява. През юли се появяват вече зрелите патладжани. Реколтата се прибира, докато паднат слани в градината.
Ориентировачни срокове за сеитба на разсади и засаждане на открито на ранни зеленчуци, както и за сеитба на разсади за отглеждане на зеленчуци в оранжерии с пластмасово покритие РАННИ ЗЕЛЕНЧУЦИ, ...
Названието на ехиума (Echium) произлиза от гръцката дума “echis”, която означава таралеж, среща се и с наименованието “гордостта на Мадейра”. В България това цвете е познато като усойниче. У нас има...
Фасулът се отглежда за храна на хората. За целта се използват както зрелите така и зелените бобове. Съдържа почти всички незаменими аминокиселини. Богат е на минерални соли-калций, фосфор, магнезий, ...
Едно от най-важните агротехнически мероприятия при отглеждане на зеленчуците е поливането. Зеленчуковите култури се поливат главно по два начина: - Гравитачно поливане с течаща вода по бразди, кавал...