Фикусите са цъфтящи растения. Мъжките и женските им цветове са необичайно малки и са разположени върху вътрешната повърхност на кълбовидни съцветия, опрашват се от насекоми. Най-разпространените домашни фикуси не цъфтят в стайни условия с изключение на два вида – смокиня (F. carica) и разнолистния фикус (F.diversifolia). Без опрашители обаче и те не дават пълноценни семена. Затова общоприетото размножаване на фикуси е вегетативно – чрез резници, издънки. Най-простият метод е чрез вкореняване на резници. За това подхождат полувдървесинените и напълно вдървесинени, но не стари разклонения. Резниците се нарязват с две-три междувъзлия (при дребнолистните видове може и с повече). Желателно е да се използва завършената част на филиза, особено у едролистните видове. Изтичащият от свежия срез млечен сок се измива с топла вода. Срезът се подсушава на въздух в течение на 1-2 часа.
Резниците се вкореняват най-вече в стъклен парник или под полиетиленово покривало в смес от торф и едрозърнест пясък или керамзит. Дребнолистните фикуси образуват добре корени и във вода. При вкореняване на резниците в субстрат температурата му не бива да бъде по-ниска от 25°С. Оптималното време за вкореняване е пролетта и първата половина на лятото.
Младите растения се засаждат в неголеми саксии в смес от рохкава пръст, оборски тор, торф и пясък в равни части. Подходящи са и готовите субстрати за стайни растения.
Фикусите се поливат редовно според засъхването на връхния слой почва. Нежелателено е излишното преовлажняване, както и прекаленото засушаване. Особено добре действа на фикусите прохладния душ и ежедневното опръскване на листата с вода.
Много фикуси понасят недостатъчната осветеност, но не и пъстролистните форми. Те са капризни и в други отношения – понижение на температурата, небрежно поливане, течение, сух въздух – всичко това нерядко води до загиване дори и на възрастно растение.
Родът на левизията (Lewisia) се отнася към семейство Тученицеви и включва 20 вида тревисти многогодишни растения са с удължено копиевидни, неопадащи през зимата листа. От голямата листна розетка излиз...
Ако площта е малка, засаждането в гнезда е по-подходящо. Мястото набраздете на 50-60 см за ниските сортове и на 80-100 см за високите. Засявайте под мотика в основата на тира, в гнезда, които да са на...
Ранните оранжерийни домати се засаждат от края на септември. Почвата предварително трябва да се полее. След като изпръхне, се набраздява. Растенията се засаждат обикновено на разстояние 40-45 см едно ...
Стапелията е сравнително рядко разпрастранено сукулентно растение. Свободно в природата се среща в тропичните и субтропични области. По тази причина при климатичните условия на нашата страна се отглеж...