Градина » Османтусът расте и в саксии

 Османтусът расте и в саксии

Османтусът (Osmanthus) е от сем. Oleaceae. Родът включва 15 вида декоративни дървета и храсти, срещани да растат в Азия. Като саксийно растение се отглежда само един от тях - O. heterophyllus, който произхожда от Япония и Китай. Той е познат и под синонимите O. aquifolius и O. ilicifolius.
Растенията се оформят като разклоняващ се вечно зелен храст. Достигат на височина до 90 см. Чарът им се крие в кожестите листа, с изящно назъбена периферия. Те са тъмнозелени, блестящи с дължина около 5 см.. Обикновената форма се среща рядко. Любителите се ориентират към формата variegatus, листата на която са изпъстрени с кремаво-златиста периферия. По-нова и също много красива е формата purpureus, при която листата придобиват много тъмновиолетова багра.
При подходящи условия през цялата година, но най-често през юли-септември османтусът цъфти с дребни бели цветове. Те излизат по няколко направо от клонките, в основата на листата. С четирите си венчелистчета по форма много приличат на цветовете са люляка. Издават много приятен аромат.
Османтусът се отглежда лесно. За да цъфти обаче, трябва да се спазват две условия. Първото е по отношение на температерата – изисква около него да е хладничко – през нощта да не надминана 15 градуса. В никакъв случай обаче, тя не трябва да достига отрицателни стойности, защото има опасност растенията да загинат. Второто условие е светлината да е ярка, дори растенията да са пряко огрявани. Затова през зимата саксията може да е в неотоплявано помещение, а през лятото да се изнася на балкони или тераси. Влажността на почвената смес трябва да е умерена. Препоръчва се през лятото да се полива обилно, а през зимата – ограничено. Растенията са красиви, когато влажността на въздуха е висока. За тази цел растенията редовнно се пулверизират. Препоръчва се рано през пролетта и един път през лятото да се подхрани с течни торове за листнодекоративни видове.
Османтусът се размножава чрез вкореняване на връхни резници. Почвената смес трябва да е с леко кисела реакция, до неутрална. Съставя се от равни части чимовка, иглолистна листовка, добре разложен оборски тор и пясък. Растежът е бавен, но когато саксията стане малка, през пролетта растенията се прехвърлят в по-големи саксии.

Автор: ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА

Представяме Ви:

Направете си лозе в двора

Лозата може да се отглежда сполучливо и в дворните места. Необходимо е само мястото, което й се предвижда, да отговаря на нейните изисквания. Не бива лозите да се засаждат на задушни, непроветриви тер...

Жълтите петна не са безобидни

Пожълтелите тъканите между нервите на петурата, от периферията към средата на листа издават варовата (неинфекциозна) хлороза. Това заболяване се дължи на липсата на желязо. Обикновено се проявява на в...

Как да торим с дървесна пепел

Ценните свойства на растителната пепел са известни отдавна. Наши читатели обаче продължават да се интересуват как точно да я използват и при кои растения. Може ли пепелта от печката да замени торенето...

Как да се грижим за гладиолите

Много важно е още в началото на вегетацията почвата около гладиолите редовно да се окопава. С разрохкването на почвената кора достъпът на въздух до корените се подобрява. Освен с разрушаването на кор...

Начало