През последните години на нашите балкони все по-често може да се види едно интересно растение, което не се бои от студа и ги краси до първа пролет. Ериката е много популярна и обичана в северните страни от нашия континент. Тя се отглежда успешно не само в градините, но и в саксии и контейнери.
В този богат род има повече от 600 вида ерика, които произхождат от Южна Африка. Част от тях се срещат и в Азия и Европа. Названието идва от гръцкото име ereike - чупя. Отнася се за чупещите се стъбла на растението. Тревистата ерика е разпространена на Балканския полуостров, апенините и западната част на Чехия. Достига височина до 15-20 см и образува гъст храсталак с вечнозелени листа. Цветовете са бели, розово-червени, понякога и с други нюанси на розовия цвят. Цъфтежът е продължителен, а растението е декоративно през цялата година. Отлично се развива на слънчеви места и полусянка.
В европейските градини се култивират около 15 вида. През юни започва да цъфти пепелната ерика, а храстовидната ерика продължава цъфтенето си чак до пролетта на следващата година. Цветовете не се боят от зимните студове. Както и обикновената калуна, те могат да издържат спокойно и по-сурова зима.
Цветовете на ериката по форма наподобяват малки камбанки. Доста богата и разнообразна по форма и цветове е храстовидната или червената ерика, сорт" Winner Beauty". В по-мека зима цъфтенето продължава до края на април, предпочита по-влажни и блатисти почви. Кръстолистната ерика цъфти през лятото и е сравнително студоустойчива. За разлика от нея чувствителна на мраз е разклонената ерика, тя демонстрира своята окраска от юли чак до септември. Зедно с другите градински растения от юни до август цъфти гълъбовосинята ерика, която също е доста по-чувствителна към студа и предпочита сухи места.
Церкоспориозата е много разпространена болест по бананите. Тя напада и уврежда силно листата. По тях се появяват малки, жълтозелени петна, 5-10 мм дълги и 1 мм широки. В началото те се забелязват труд...
Хинапът се отглежда сравнително рядко. Освен като декоративен и овощен вид, се използва за изграждане на живи плетове и като медоносно растение. Латинското му име е Zizyphus, но понякога го наричат дж...
Много внимателно трябва да избирате растенията, които ще засаждате между овошките. От т.нар. подкултури бобовите са най-подходящи да растат под дърветата. Освен че бързо освобождават мястото, те обога...
Овощните растения виреят добре на почви, чиято реакция рН е в границите от 5,5 до 7,5, като повечето от овощните видове успяват най-добре на почви със слабо кисела реакция (рН 6 до 6,5) и на второ мяс...