От доста отдавна у нас оранжерийната белокрилка е най-опасният неприятел на зеленчуковите култури. Въпреки, че срещу нея производителите правят не малък брой пръскания в много случаи получените резултати са незадоволителни. Борбата срещу белокрилката се оказа доста трудна. Трудностите произхождат от някои биологически особености на този неприятел. Тези особености трябва да се познават и да се имат предвид при провеждане на борбата. А те са следните: Белокрилката действа през цялата година – през зимата е в оранжериите, през пролетта и лятото навън. Има голям брой гостоприемници – зеленчуци, цветя, много видове плевелни растения. В тях тя се запазва до късно през есента.
Притежава голяма размножителна способност
Появява се още при разсада и се развива до края на вегетацията на отглежданите растения. Развива голям брой поколения – 10-12. Плодовитостта на една женска е доста голяма – достига до 500 броя яйца. Отделните поколения не са разграничени, а се застъпват. В даден момент, когато се пръска разтворът попада върху ларви от различна възраст. Младите ларви се засягат по-силно и загиват. При ларвите в последните стадии на развитие и нимфите в обвивката на тялото се образуват восъкоподобни вещества и те проявяват известна устойчивост към някои препарати.
При белокрилката пръскането се прави срещу ларвите
Те се намират главно по долната повърхност на листата. Засягат се и възрастните белокрилки, които се намират по растенията и близо до тях. Пръскането трябва да се прави с финна и силна струя, двупосочно отдолу нагоре и отгоре надолу, за да се намокрят добре и двете страни на листата. Това е необходимо условие за качествено пръскане.
Друг фактор, който може да повлияе на резултатите от пръскането е появата на устойчивост на белокрилката към прилагания препарат. Тази устойчивост се появява, когато се правят по-голям брой пръскания с един и същи препарат или препарати с един и същи химически състав, но с различни имена. Устойчиви популации са установявани по отношение на децис, вазтак, Би-58 и др.
За да не се допусне появата на устойчивост се препоръчва да не се пръска дълго с един и същи препарат, а да се редуват няколко препарата с различен химически състав и различен начин на действие.
Борагото (Borago), известно още като краставична трева, се отглежда предимно в Западна Европа като зеленчуково (младите листа на растението се използват за салата), медоносно и декоративно растение. Р...
Папаята (Carica papaya) представлява тревисто вечнозелено растение, достигащо височина при естествени условия около 1,5-6 м, в контейнер обаче е доста по-ниско. Стволът е единичен, не се вдървесинява,...
Смокинята понася лесно летните горещини, но при около 15 градуса под нулата едногодишните леторасти измръзват. Понижи ли се температурата до около минус 20-22 градуса, цялата надземна част измръзва. П...
Мушкатото от семейство Здравецови (Geraniaceae) произхожда от Южна Африка. Името му идва от гръцката дума pelagros, която означава щъркел, и е свързано с формата на плодовете. Родът включва около 280 ...
Защо изсъхват листата на доматите?