От доста отдавна у нас оранжерийната белокрилка е най-опасният неприятел на зеленчуковите култури. Въпреки, че срещу нея производителите правят не малък брой пръскания в много случаи получените резултати са незадоволителни. Борбата срещу белокрилката се оказа доста трудна. Трудностите произхождат от някои биологически особености на този неприятел. Тези особености трябва да се познават и да се имат предвид при провеждане на борбата. А те са следните: Белокрилката действа през цялата година – през зимата е в оранжериите, през пролетта и лятото навън. Има голям брой гостоприемници – зеленчуци, цветя, много видове плевелни растения. В тях тя се запазва до късно през есента.
Притежава голяма размножителна способност
Появява се още при разсада и се развива до края на вегетацията на отглежданите растения. Развива голям брой поколения – 10-12. Плодовитостта на една женска е доста голяма – достига до 500 броя яйца. Отделните поколения не са разграничени, а се застъпват. В даден момент, когато се пръска разтворът попада върху ларви от различна възраст. Младите ларви се засягат по-силно и загиват. При ларвите в последните стадии на развитие и нимфите в обвивката на тялото се образуват восъкоподобни вещества и те проявяват известна устойчивост към някои препарати.
При белокрилката пръскането се прави срещу ларвите
Те се намират главно по долната повърхност на листата. Засягат се и възрастните белокрилки, които се намират по растенията и близо до тях. Пръскането трябва да се прави с финна и силна струя, двупосочно отдолу нагоре и отгоре надолу, за да се намокрят добре и двете страни на листата. Това е необходимо условие за качествено пръскане.
Друг фактор, който може да повлияе на резултатите от пръскането е появата на устойчивост на белокрилката към прилагания препарат. Тази устойчивост се появява, когато се правят по-голям брой пръскания с един и същи препарат или препарати с един и същи химически състав, но с различни имена. Устойчиви популации са установявани по отношение на децис, вазтак, Би-58 и др.
За да не се допусне появата на устойчивост се препоръчва да не се пръска дълго с един и същи препарат, а да се редуват няколко препарата с различен химически състав и различен начин на действие.
Заболяването се появява по дините, тиквите и други тиквени култури още от началото на развитието им. Не прощава и след прибирането по време на съхранението. Върху заразените плодове се появяват закръг...
Скутеларията (Scutellaria), известна и като шлемник, е род от семейство Устоцветни, който включва около 360 вида растения. Те са многогодишни, коренищни, рядко едногодишни, тревисти или полухрастовидн...
Родината на влакнестия шмак (Rhus typhina) е Източна Америка, но добър прием е намерил и у нас. Желан гост е на градини и паркове, изложени на припек с камениста и бедна почва. Със здравата си коренов...
Тубероза е популярното наименование на едно приказно красиво цвете, познато още като Polianthes tuberosa. Това растение няма нищо общо с популярната бегония тубероза. Името „тубероза”, се обяснява с ...