Подхранване на оранжерийните култури

Отглеждани в оранжерии, доматите и краставиците за кратко време образуват голяма растителна маса и дават висок добив от единица площ. При създаването на хранителна среда за тези растения обаче трябва да имате предвид и неблагоприятните условия за отглеждането им: къс ден, голям брой облачни дни, големи денонощни колебания на почвената и въздушна температура. Понижаването на температурата възпрепятства усвояването на хранителните елементи, дори те да се намират в лесно усвоими форми в почвата. Затова, основното торене и подхранването в оранжериите трябва да се извършва след агрохимичен анализ на почвени и растителни проби.
Основното торене в оранжериите се извършва през есента. Преди дълбоката оран се внася цялото количество оборски тор, фосфорните и 2/3 от калиевите торове. Като ориентировъчни количества могат да се внесат 1- 1,5 тона угнил оборски тор на 100 кв. м, 4- 5 кг троен суперфосфат и 3- 4 кг калиев сулфат. Хлор съдържащи калиеви торове не се препоръчват за торене в оранжерии. Останалата 1/3 от калиевите торове се внася с последната обработка преди разсаждане на културата.
Азотът се внася като подхранване при обща норма за вегетацията 6- 8 кг като амониева селитра на 100 кв. м. Извършват се 3 или 4 подхранвания. Първото се прави с първото окопаване, а следващите - през 15- 20 дни.
Минералното торене може да се съчетае с шербетуване. Внасянето на 100- 150 кг полуразложен оборски тор с поливната вода дава отлични резултати. Шербетуването се редува с подхранванията с азот.
Почвеното торене се съчетава с листно подхранване. То се прави във влажно, облачно време, сутрин рано или вечер след понижаване на въздушната температура. Използването им при високи въздушни температури крие опасност от пригори по растенията.