У нас са застъпени три начина за оглеждане на моркови - предзимно засяване, ранно пролетно и късно полско производство.
Научни изследвания доказват, че предзимните посеви гарантират по-ранна и по-качествена продукция. Стопаните имат достатъчно време да организират в своята градина сеитба през тези дни, когато обработката на почвата е улеснена от все още доброто време.
Най-подходящи са равни или слабо наклонени на юг места с богати на хранителни вещества и чисти от плевели почви. От голямо значение е и изборът на сорта, ние ви препоръчваме „Нантски". Успехът ще зависи много и от добрата подготовка на мястото - да е дълбоко изорано и да са внесени фосфорни и калиеви торове, по възможност и прегорял оборски тор. Най-същественото в случая е профилирането на почвата. С него ще се избегне вредното влияние на излишната почвена влага, т.е. ще се използват високите профили като лехи и кавали. Семената се засяват най-често на кавали разпръснато или на двуредни ленти при разстояние 50 см между лентите и 20 см между редовете в лехата. В малката градина вместо кавали може да се подготви висока леха.
Най-добре е точно преди студовете
За нашите климатични условия най-подходяща е сеитбата през декември, защото семената не поникват през зимата, а рано напролет, посевите са значително по-изравнени в сравнение с пролетните, процентът на стрелкуваните растения е незначителен. В началото на юни ще имате пресни моркови. Сеят се сухи нерътени семена, иначе има опасност да измръзнат и да не поникнат. Пускат се на дълбочина 2-3 см, по възможност равномерно, за да се избегне прореждането през пролетта. Повърхността на кавалите или лехите се заглажда, притъпква се с дъска. Добре е посевът да се мулчира с 1-2 см пласт от добре угнил оборски тор. Необходими са 6 г семена на 10 кв. м. Морковите от предзимните посеви са с по-интензивно оранжево-червено оцветяване, защото са започнали да се развиват по-рано. Имат по-високо съдържание на каротин.
Наричат хортензията най-хубавото украшение на градината. Убеждаваме се в това само като погледнем високия кичест храст с огромните - до 30 см, бухнали съцветия. Това е един от най-обилно и най-продъ...
Главестото зеле е взискателно към почвата и обича да е торено с минерални и органични торове. Тези претенции се обясняват с факта, че за сравнително кратък период културата образува голяма растителн...
Бегониите – този океан от неописуеми форми и багри на цветове и листа включва около 1000 вида. Те биват тревисти многогодишни растения, ниски храсти или полухрасти, та дори и лиани. Кореновата им сист...
Орехът е еднодомно разделнополово, предимно опрашващо се от вятъра растение. Характерно за него е, че мъжките и женските цветове при отделните сортове и форми цъфтят неедновременно. Ясно е, че орехови...