След като приберете зеления грах, баклата, спанака и другите ранни зеленчуци, може да използвате мястото и да отгледате картофи. Те се засаждат между 20 юни и 20 юли. Дълбоките структурни почви от типа на алувиално-ливадните и канелените са много подходящи.
Първо прибирате растителните остатъци от предишната култура и правите дълбока обработка на дълбочина 20-22 см. Изравнявате и набраздявате на 60 см между браздите. Мястото трябва да се напоява и затова браздите се оформят според наклона на терена. В дъното на всяка една от тях едновременно със засаждането се поставя по 20-25 г суперфосфат, 15-20 г калиев сулфат и 15-20 г амониева селитра или 25 г калиев нитрат на квадратен метър. Вместо минералните торове може да ползвате 400-500 г/кв. м прегорял оборски тор.
Зеленчукът се нуждае от много хранителни вещества, но ако прекалите с азотно торене, ще получите обилна листна маса, но малко клубени.
Картофите се нареждат в браздата на 25-30 см разстояние един от друг и на дълбочина 6-8 см. Добре е те да са рътили.
Растенията никнат за десет дни
Ако сте полели браздите преди засаждането, ще има достатъчно влага и растенията ще поникнат до 10 дни. Допусне ли се засушаване, кълновете бавно ще пробият и ще се наложи да поливате. След поникването се полива през 8-12 дни в зависимост от метеорологичните условия. Не е добре да се преовлажнява почвата. Това ще попречи да се образуват клубените, ще спре и нарастването им.
Първото окопаване е, когато растенията достигнат 8-10 см височина. Стръковете се загърлят леко с рохкава почва.
Чубрицата е готова за прибиране, когато растенията са във фаза на начален цъфтеж. За повечето райони на страната това става обикновено към края на юли. Независимо дали е градинска или балканска, перио...
Пълзящото циганче (Impatiens repens) е многогодишно тревисто растение, родом от тропическите гори на остров Шри Ланка. Този вид се отличава със стелещи се, червеникави, месести филизи, които достигат ...
Присаждането на саксийните цветя се налага, когато е образувана обилна коренова система, а саксията е малка; когато почвената смеска е неподходяща; при явни смущения в развитието или физиологични забо...
Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Причината се корени в това, че плодовете й имат грубо, тръпчиво и с каменисти образувания месо, поради което рядко се употребяват за ко...