Това причудливо растение внася много закачливост и настроение в интериора. От родната му Южна Африка е пренесено по целия свят, като някои народи го наричат оранжев дракон, а други, между които и нашият - заешки ушички. Гальовното си нашенско име цветето дължи на особения строеж на цвета - ако го разгледате отблизо, ще видите силно сходство със заешка муцунка - черно носле и щръкнали уши. По време на цъфтежа, който продължава почти цяла година, цветовете, събрани в съцветия по 10-15, всеки с дължина около 4 см, обилно отрупват храстчето. Пъпките са жълти на цвят, полуразтворените цветове са жълто-червени, а когато са напълно разцъфтели, стават червени и придобиват характерната си форма. Съществува и вариетет с жълтообагрени цветове. Постепенното разтваряне на цвета продължава 2-3 дни. Отначало от пъпката се показват листчета, които с нищо не подсказват какво ще се получи накрая. На следващия ден жълтите листчета леко почервеняват и едва след цяло денонощие се разтварят напълно, обагрят се в червено и се вирват „ушичките" и мустачките-тичинки. По този начин в едно и също съцветие едновременно се виждат различни по цвят и форма цветове, които изглеждат твърде декоративно на фона на тъмнозелените листа. Тънките и гъвкави клонки на рутията са изцяло покрити от плътни блестящи листа.
След прецъфтяването обикновено се завръзват дребни шушулки, съдържащи плоски семена. Ако не държите непременно да ги засеете, по-добре ги отстранете веднага, за да не изчерпват енергията на храстчето.
То се размножава лесно с резници, които във вода пускат корени за 3 до 10 дни. Те се засаждат в лека и пропусклива пръст. При пресаждането през пролетта се използва същата почва.
През лятото рутията се полива обилно, а през зимата - по-пестеливо. Пулверизирането на листата допринася за тяхното добро здраве. През лятото цветето изисква лека сянка. Силната светлина не му вреди, но намалява декоративността му. През зимата директното слънчево огряване води до пищен цъфтеж.
Рутията трябва да се подстригва, като може да се оформи или като храстче, или като ампелно растение. Тя рядко се напада от вредители.
Кокошият тор в сравнение с всички други органични торове от животновъдството е най-богат на хранителни вещества - азот и фосфор. Съдържа 1,2-1,3 % азот и 0,3-0,5 % фосфор (Р205). Това е 3 пъти по-висо...
Брукмансията /Brugmansia/ е храст или малко дръвче от семейство Картофови /Solanaceae /. Неговата родина е Южна Америка. Растението достига височина 1.80 – 6 м. и широчина 150-240 см. Цъфти от къс...
Стара градинарска практика е създаването на кулисни посеви в градините. Това са ивици от високо растящи видове, които правят завет на зеленчуците и ги предпазват от по-силни пориви на вятъра. Напослед...
Ако някой смята, че грижите за ягодите започват през пролетта, то той греши. За ягодите опасно е измръзването, а напролет загиналите не могат да се съживят. Истина е, че ягодата, има ли снежна покрив...
Запознайте се с елегантната тцуга