Къпината е многогодишно растение, като многогодишни са само коренищата. Всяка година от тях се развиват издънки, като на втората година те плододават и изсъхват и се заместват с нови едногодишни.
Резитбата е едно от основните мероприятия при отглеждането на къпината. Тя започва още през есента и приключва рано напролет, при набъбването на пъпките. През есента се изрязват до основата плододавалите двегодишни издънки и се прореждат едногодишните. Част от едногодишните излишни издънки могат да се премахнат още в началото на вегетацията, като по този начин се получава по-добро огряване и по-добро развитие на оставените издънки. Броят на издънките, които се оставят през есента, за да плододават през следващата година и начинът на формирането през пролетта е в зависимост от типа на растежа при отделните сортове. Известни са три типа сортове по отношение на растежните им особености – стелещи, полустелещи и изправено растящи. У нас най-широко са разпространени сортовете от първите две групи. И при трите групи се развиват доста дълги и силно разклонени леторасти, особено при стелещите се форми. Това налага резитба за ограничаване размерите, както на основните стъбла, така и на разклоненията по тях.
Изправено растящите сортове се формират храстовидно. При тях през есента, след премахване на плододавалите, едногодишните леторасти се прореждат, като се оставят около 4-6 броя на храст. Рано напролет, след разпукване на пъпките, оставените издънки се съкращават на височина около 1,70 – 1,80 м. Страничните разклонения, разположени в основната 50-сантиметрова част на издънката се премахват, а останалите се съкращават на дължина около 40-50 см.
Стелещите и полустелещи се сортове, които са по-широко разпространени у нас, се формират върху предварително изградена подпорна конструкция. Най-често тя се състои от три реда тел, прикрепена на дървени, бетонни или железни колове. Първият тел е на височина 60-70 см над почвата, а останалите са през 50-60 см. От стелещите се сортове през есента се оставят по около 9-10 издънки, а от полустелещите се – по 7-9 броя. Избраните издънки през есента не се прикрепват към подпорната конструкция, а се оставят да растат свободно. Рано напролет се съкращават на дължина около 2,5-3,5 м в зависимост от силата на растежа. Съкращават се и страничните разклонения и се привързват към телената конструкция. Оформят се като двоен шпалир, като към един тел обикновено се привързват по два летораста. Върховете на съседните растения могат да се разминават до 40-50 см. Като подпора могат да се използват и други съоръжения, като огради, дървени конструкции и др.
Тиквичките се отглеждат чрез засяване направо на постоянното им място или чрез предварително производство на разсад. Трябва да се има предвид, че младите растения са силно чувствителни към ниски темпе...
Две са основните системи за поддържане на почвената повърхност в ябълковите насаждения - черна угар и чимово-мулчирна система. Черната угар е система от обработки, с които почвата се поддържа през цял...
Дойде време за резитба на лозите. Може да изглежда лесно на пръв поглед, но не е. И ножицата да хванеш трябва да знаеш как, искат се добри познания. Особено важна е и избраната формировка. От резитбат...
Известни са три системи на резитба в лозето - къса, дълга и смесена. При късата се оставят само чепове с по1 до 3 очи. При дългата липсват чепове, а се оставят дълги плодни звена - стрелки с 4 до 7 оч...