При двустранния кордон вместо един, на лозата се формират два срещуположни кордона, с дължина половин разстояние можду лозите. Кордоните се разполагат хоризонтално от двете страни на стъблото, което е високо 60-80 см (до първия тел). Върху кордоните през интервал от 15-20 см се намират малки рамена с чепове на 2 очи.
По същество, двустранният кордон е близък до кордон Роая. Той има всички негови предимства - висока родовитост на пъпките в основата на пръчките, равномерно разположение на леторастите и гроздовете по телената конструкция, но го превъзхожда по това, че лозите са балансирани по-добре, тъй като от двете страни на стъблото има кордон. Разстоянията на засаждане не бива да бъдат под 1,70/1,30 м.
Телената конструкция е с три реда тел, от които първият с с дебелина 3 мм и е на височината на стъблото. Върху него се полагат кордоните или се привързват плодните пръчки. Останалите два реда с дебелина 1,8-2,0 мм се поставят на разстояние през 35 - 40 см. Те може да бъдат и двойни и тогава леторастите се промушват между тях.
Формиране на зелено
През първата и през втората година от засаждането лозичката се реже на чеп с 2 очи. При филизенето на втората година се запазват два летораста. Когато достигнат до първия тел, те се прищипват на 8 - 10 см под него.
Развиват се колтуци, от които се запазват само по два под мястото на прищипването, а останалите своевременно се премахват. Добре е запазените колтуци да се положат хоризонтално по носещия тел. На третата година по-слабата пръчка се премахва. Двата колтука на по-силната пръчка се изрязват на по 6-7 очи и с тях започва формирането на бъдещите кордони. Извършва се неколкократно филизене на леторастите в основата на главината и по вертикалната част на стъблото.
На четвъртата година при необходимост кордоните се удължават, като за продължители се използват двете крайни пръчки. С останалите започва формирането на бъдещите плодни звена с чепове, оставени на подходящо разстояние.
Формиране на зряло
През първата и през втората година лозичката се реже на чеп с 2 очи. През втората година се запазват само два летораста, но те не се прищипват, а се оставят свободно да растат. На третата година двете пръчки се извиват срещуположно върху първия тел и се изрязват на дължина 6 - 7 очи след извивките. С филизенето леторастите по хоризонталната част на пръчката се прореждат през един, а на вертикалната част се премахват всички развили се пъпки. На всяка пръчка обезателно се запазва първият летораст под извивката от външната й страна. На четвъртата година по-слабото стъбло се премахва от основата. Пръчките на другото се режат на чепове с по 2 очи. Леторастът под извивката се полага хоризонтално в обратната посока за формиране на втория кордон и се изрязва на 6-7 очи. По-нататък дооформяието и резитбата на лозите се извършва по познатите ни начини.
Желателно е през първите години на всяка лоза да се постави по едно колче за предпазване на младите стъбла от изкривяване. Плододаването на лозите, формирани по дватаначина, започва на третата година. За предпочитане обаче е първият начин, защото се получават еднакво развити кордони. Поддържането на резитбата става, като ежегодно на рамената по кордоните се оставят чепове на 2 очи.
В места, където има опасност от измръзване на лозите, през първите години в основата на стъблото се поддържа един чеп на 1-2 очи, който се загрибва.
Кога се използва
Двустранният кордон може да се използва у нас в районите, в които лозята не се загрибват. Там, където опасността от измръзване не е голяма, той също може да се прилага при по-студоустойчивите сортове. Двустранният кордон има сериозни предимства през останалите резитби. Родовитостта на основните пъпки при него се повишава чувствително. Вегетативната маса е отдалечена от почвата, проветряването на лозите е много добро и опасността от слана, мана и сиво гниене е по-малка. Правилното разположение на леторастите по телената конструкция осигурява високо качество на гроздето. Сега към тази формировка се проявява голям интерес. Много от съществуващите насаждения се трансформират в полувисоки.
В периода от средата на октомври до средата на ноември може да се засади едър арпаджик (попска, балучка) за производството на зелен лук много рано през пролетта. От по-дребните луковици, реколтата се ...
Въпросът засяга случаите, когато срещу даден неприятел се правят голям брой пръскания, при което се препоръчва да не се прилага дълго един и същ препарат, а да се редуват препарати с различен химическ...
И за опитния градинар определянето на точния момент за сеитба на разсада за ранни домати често е задача с повишена трудност, а какво ли остава за любителя, още повече ако е начинаещ. Въпросителните са...
Дълго време орхидеите се считаха за растения, които трябва да се отглеждат само от опитни цветари и трябва да има за тях специални помещения. С времето обаче се оказа, че тези красиви цветя може да се...
Пролетна резитба на малините