Както показва историята на човечеството: можете да изядете всичко, което отгледате. Кактусите не са изключение. Има и отровни представители на Кактусовите, но тук ще стане дума за ядливите. И така питахаята е известна още като бодлива круша и драконов плод.
Това е храстовиден дървовиден кактус, на краищата на който узряват сочни плодове. В зависимост от вида плодовете биват с различен размер; плодово месо с различен цвят (бял, розов, пурпурен); с различен цвят на кожицата (от жълт до оранжев, от червен до пурпурен); с различна повърхност (набраздени, с тънки цветни дръжки).
Но плодовете на питахаята имат още едно общо качество – голямото количество черни семена. Затова преди да вкусите сочното плодово месо, трябва да изчистите семената.
Откъде идва
Питахаята е родом от Западното полукълбо. Там този кактус се цени не само заради отличния вкус, но и заради голямото количество плодове, които могат да се съберат. Днес питахаята се отглежда в малки ферми в южната част на Мексико, в някои страни от Централна и Южна Америка, във Виетнам и в Израел.
Привлекателните на вид плодове на питахаята активно се използват в кулинарията и преди всичко в производството на различни алкохолни напитки. Сокът и плодовото месо се добавят в бонбони, сладолед, кисели млека и различни млечни продукти, от плодовете се прави мармалад, сосове и желета. В Испания традиционно сокът от питахая се смесва с лимон за приготвянето на „летни напитки”.
Плодовете са привлекателни и с това, че употребата на питахая помага при коремни болки. Освен това плодът е полезен за страдащите от диабет и различни ендокринни заболявания.
Как да го ядете
Със своя външен вид питахаята прилича на боядисана шишарка, въпреки че имат мека, лесно отделяща се кожица. Жълтата разновидност на плода е най-вкусна. Плодовото месо е с дребни семена и има изискан освежаващ вкус.
За да хапнете плода на питахаята, трябва да го разрежете наполовина по дължина и изяжте с лъжичка или да нарежете кожицата на плода, да я обелите и след това да нарежете плода на късчета.
Дори и в онези райони на страната, където зимите не са много студени и не се налагат особени мерки срещу измръзване, младите лози до тригодишна възраст трябва да се загребват. Нормално е тази практика...
Струпясването е много разпространена болест по крушите и ябълките и има голямо стопанско значение. Причинява се от гъбата Venturia pirina (за крушата) Venturia inaequalis (за ябълката). Струпясванет...
Иглолистните растения като туята и лъжекипарисът могат да се размножат чрез резници, които ще произведете сами. По този начин ще спестите много разходи, особено ако се нуждаете от растения за покриван...
Основно засаждането на лилиумите става в ранна есен. Оптималният срок за тази цел е септември-октомври. При условие на топла есен луковиците успяват да се вкоренят. При ранно настъпване на студовете т...
Боровинките се нуждаят от мулчиране