За да си произведете подложка, можете да използвате семена. При ябълката и крушата се избират по-раннозреещи сортове и форми, а при костилковите – по-къснозреещи. Плодовете трябва да са добре узрели. След беритбата семената се почистват много добре от плодовото месо, измиват се и се изсушават на слънце за няколко часа. След това се оставят на сенчесто и проветриво място. Не ги съхранявайте в найлонови торби, а в такива, които пропускат въздух. Отделените от плодовото месо семена не могат да поникнат веднага. Трябва да преминат период на следберитбето доузряване, известно като стратификация. Тя протича при ниски температури (3-5 градуса), достатъчно влага (50-70%) и добра аерация. Една част от семената се смесва с 3 до 5 части пясък и тази смес се насипва в сандъчета с решетъчно дъно. Поставят се в помещения с температура около 5 градуса и се овлажняват. Дебелината на пласта семена и пясък не трябва да е по-голяма от 30 см за семковите и 50-60 см за костилковите.
При настъпването на благоприятни условия за сеитба сандъчетата се поставят на 3-4 дни при температура над 18 градуса, така покълването се ускорява. Продължителността на стратификацията за киселицата е 90-120 дни, за ябълката – 55-65 дни, за дивата круша – 90-100 дни, за крушите – 60-70 дни, за джанката и махалебката – 120-150 дни, за дивата череша – 90-120 дни, за кайсията, прасковата и бадема – 60-100 дни, за ореха – 60-70 дни.
Сеитбата се извършва в първите подходящи за работа дни през пролетта. Семената могат да се засеят и през есента без стратификация, но 15-20 дни преди да е замръзнала почвата. Най-дребните се засяват на дълбочина 3-4 см, а едрите – 6-7 см. Подложките се прореждат, окопават, поливат и подхранват. Семковите се оставят на разстояние 6-7 см, а костилковите – на 4-5 см. Изваждат се през есента, след приключване на вегетацията. Трябва да имат по 2-3 скелетни корена, дълги над 15 см и дебелина на кореновата шийка 5-6 до 10-12 мм. Стеблото се съкращава на височина 40-50 см. След това се засаждат на постоянно място за облагородяване през следващата година.
Многогодишното тревисто растение е с мощна коренова система и едри листа с дълги, месести дръжки. За храна се използват дръжките, които съдържат до 30 мг% витамин С, доста захари, ябълчена, оксалова и...
Хлорофитумът (Chlorophytum) е сред най-популярните стайни растения и това не е свързано само със свежия му и привлекателен вид. Причината е, че хлорофитумът е едно от най-лесните за отглеждане растени...
Топлолюбивите хортензии, като едролистната, в относително топла и снежна зима, могат да зимуват под снега без укритие и след това да цъфнат. Тези растения зимуват добре и след това се обкичват с цвят,...
Ремонтантността е една от характерните особености на цитрусовите култури, тъй като на един екземпляр едновременно може да има пъпки, цветове, млади завръзи и презрели плодове. Най-много и най-ценни пл...
Хинапът се присажда през лятото