Настанете циганчето на завет
Названията, с които народът нарича любимите си цветя, говорят много повече от тези, които им е приписала ботаниката. В българския език веселото, обилно цъфтящо цвете, наричано с ботаническо име impatiens, което значи нетърпелив, е познато с имената циганче за саксийната форма и прасковка за градинската.
Циганчето много отдавна е между постоянното присъствие по нашенските прозорци
Обичано е заради богатството на багрите и тяхната яркост. Непрекъснатият цъфтеж и малкото грижи, които изисква, също са доппринесли за популярността му Обикновено се отглежда видът импасианс султании. Многогодишното растение има силно разклонено стъбло с височина 25-35 см и елипсовидно-ланцетни назъбени листа, оцветено или в яркозелено, или в бронзовокафяво. Цветчетата са плоски, неправилни, излизащи на къси дръжчици от листните пазви, с диаметър 3-3,5 см. Венчелистчето има пет листенца и елегантна шпора. Багрите са допринесли за името – те са като циганска пола - ярки, наситени, бели, розови, цикламени, червени, оранжеви, лилави в безброй оттенъци. Има и двуцветни сортове, а също и с кичести цветове, подобни на миниатюрни розички.
Трябва им място на завет
В последните години циганчетата изоставиха традиционното си място на перваза и смело превзеха градините и балконите. Тъй като стъблата са много крехки и лесно се чупят, обикновено им се търси защитено от ветрове място. Затова пък дори на гъста полусянка се чувстват превъзходно, даже цветовете стават още по-ярки.
Прасковката, в ботаниката импатиенс балзамина, е любим обитател на градините. Наречена е така поради формата на листата - ланцетовидни, заострени, наредени последователно и нагъсто по високото стройно стъбло, те приличат наистина на листата на прасковата. Сочното и крехко стъбло се разклонява, придавайки пирамидална или кълбовидна форма на растението. Цъфти цяло лято с едри, неправилни шпорести цветове в най-различни багри.
Под короните на дърветата стават цветни приказки
Плодовете имат свойството при най-леко докосване да се „взривяват", разпръсквайки семената на значително разстояние. За съжаление обаче самозасяване при нашите климатични условия е почти невъзможно, освен при много мека зима, когато нежните семена успеят да презимуват в почвата.
С циганчета могат да се украсят както слънчеви, така и полусенчести места, като особено им понася засенчване между 12 и 15 часа, т.е. през следобедния припек. Под дървета с рядка корона или от североизточната и северозападната страна на домовете с тях могат да се създадат истински цветни приказки. Почвата, на която ще растат безпроблемно, трябва да е лека и плодородна. Редовното поливане им е нужно, а преовлажняването ги поболява.
Автор: ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА