Апорокактусът (Aporocactus) е роден в Мексико. В природата са разпространени 6 вида. В домашни условия обаче можете да отгледате само плетовидния апорокактус (Aporocactus flagelliformis), наречен още кактус миша опашка. Това е епифитен кактус със светлозелени стъбла, със слабо изразени ребра, които леко висят от саксията. Бодлите са къси, като козина с жълто-кафяв цвят. Цветовете на растението са ярко розови, много едри, до 7 см в диаметър и изглеждат много ефектно на тънките стъбла, особено когато са много. Цъфтежът започва в края на зимата. Трябва да се каже, че апорокактусът цъфти без много изисквания, при това обилно. Въпреки че растението е много лесно за отглеждане, не трябва да забравяте за него. Разрастващият се храст на апорокактуса трябва периодично да се подрязва, като се премахват изтънелите и некрасиви филизи, като срезовете се посипват с дървени въглища.
Апорокактусът, както и всички останали други кактуси се нуждаят много от свеж въздух. Затова през лятото е най-добре да ги изнесете в градината или на балкона и да ги оставите там до есента.
Денонощното пребиваване на свеж въздух през цялото лято закалява и укрепва кактусите, като повишава съпротивителните им сили към болести и вредители. Но ако вече сте изнесли апорокактуса навън, то не трябва да го внасяте през нощта вътре, тъй като има опасност от опадане на цветовете. Растението лесно свиква с нощните спадове на температурите. Ако оставите през цялото лято растението на балкона, то то ще цъфти по-обилно, а цветовете ще са по-едри, трябва само да се погрижите предпазването от яркото слънце.
За да се радвате на апорокактуса през зимата, то го дръжте при температура 7-10 градуса. Осигурете му ярко осветление, но го приучавайте към слънцето бавно. Поливайте обилно през пролетта и лятото, през есента съкратете водата, а през зимата напояването трябва да е рядко, особено ако растението се държи на студено.
След като растенията започнат усилено да раждат, трябва да се направи ограничаваща резитба. Раменете се съкращават на стара, 2-3-годишна дървесина, така че да опират до съседните растения, без да се п...
Работата по подготовката на розите за зимата трябва да започне по-рано, макар че през последните години климатът леко се е изменил към по-топъл и нашите рози цъфтят почти до ноември. Когато есента е...
На някой пазар може и да го намерите, но може да си го отгледате в двора. Наричат го още девесил или смил. Листата и корените му се използват като подправка в супи, варива, салати. Плодовете влизат в ...
Дори и в онези райони на страната, където зимите не са много студени и не се налагат особени мерки срещу измръзване, младите лози до тригодишна възраст трябва да се загребват. Нормално е тази практика...