Апорокактусът (Aporocactus) е роден в Мексико. В природата са разпространени 6 вида. В домашни условия обаче можете да отгледате само плетовидния апорокактус (Aporocactus flagelliformis), наречен още кактус миша опашка. Това е епифитен кактус със светлозелени стъбла, със слабо изразени ребра, които леко висят от саксията. Бодлите са къси, като козина с жълто-кафяв цвят. Цветовете на растението са ярко розови, много едри, до 7 см в диаметър и изглеждат много ефектно на тънките стъбла, особено когато са много. Цъфтежът започва в края на зимата. Трябва да се каже, че апорокактусът цъфти без много изисквания, при това обилно. Въпреки че растението е много лесно за отглеждане, не трябва да забравяте за него. Разрастващият се храст на апорокактуса трябва периодично да се подрязва, като се премахват изтънелите и некрасиви филизи, като срезовете се посипват с дървени въглища.
Апорокактусът, както и всички останали други кактуси се нуждаят много от свеж въздух. Затова през лятото е най-добре да ги изнесете в градината или на балкона и да ги оставите там до есента.
Денонощното пребиваване на свеж въздух през цялото лято закалява и укрепва кактусите, като повишава съпротивителните им сили към болести и вредители. Но ако вече сте изнесли апорокактуса навън, то не трябва да го внасяте през нощта вътре, тъй като има опасност от опадане на цветовете. Растението лесно свиква с нощните спадове на температурите. Ако оставите през цялото лято растението на балкона, то то ще цъфти по-обилно, а цветовете ще са по-едри, трябва само да се погрижите предпазването от яркото слънце.
За да се радвате на апорокактуса през зимата, то го дръжте при температура 7-10 градуса. Осигурете му ярко осветление, но го приучавайте към слънцето бавно. Поливайте обилно през пролетта и лятото, през есента съкратете водата, а през зимата напояването трябва да е рядко, особено ако растението се държи на студено.
Още през 1962 г. шотлански учени са създали хибрид между къпина и малина, който няма така досадните дребни семенца, характерни за малините и къпините. Хибридът е наречен Тайбери. На външен вид той при...
Мощната коренова система на лозата иска и подхранване с подходящ тор. Всяка година тази коренова система изсмуква от декар лозе до 9 кг азот, от 5 до 12 кг калий и от 2 до 3,5 кг фосфор. Торенето с об...
Пахиподиумът (Pachypodium lamerei) е рядко срещан у нас красавец, типичен представител на сукулентните растения. Наричат го още “мадагаскарска палма”. Дебелото сочно стъбло е изправено и осеяно с мно...
Създаването и поддържането на мек тревен килим около дома е радост и грижа. Нерядко кадифената гладкост на моравата посърва и тогава са нужни незабавни мерки за спасяването й. Появата на мъх между т...