Това е едно от най-капризните декоративни растения. Стромантето представлява род, отнасящ се към семейство Марантови. От него са известни няколко вида с причудливо оригинален рисунък на листата. Всички те произхождат от тропическите гори на Централна и Южна Америка. У нас засега са внесени видовете Stromanthe аmbilis, който много прилича на марантата. Листата са леко удължени елипси зелени, изпъстрени със сиво-зелени ивици от двете страни на централната жилка. Stromanthe sanguimea е с много по-плътни листа, силно удължени и със заострен връх. Достигат 40 см дължина. Те са лъскави, наситенозелени с изразена бяла централна жилка. От долната страна листата са червени или със зелени ивици. Този вид много прилича на калатеа, с която често бива объркван. Растенията достигат до 1,5 м височина. Сортът Мултиколор е с листа, изпъстрени в зелено, бяло и розово.
Има и други видове, които не са много разпространени. Един от тях е S.portanea, чиито листа са релефни, тъмно зелени с бели жилки и червена долна повърхност. Растенията достигат до 2 м височина.
Взискателно към влага и светлина
Основният каприз на стромантето е изискването им влажността на въздуха да е висока и то през цялата година, тъй като те не прекарват период на покой. Ежедневно трябва да оросявате листата му и периодично да ги избърсвате с влажна кърпа. Подложката на саксията трябва да е голяма и винаги да е пълна с вода за изпаряване. За да не са корените в пряк допир с водата, саксията стъпва на подредени в подложката камъчета.
Освен влажността, температурата в помещението не трябва да е под 18°С. Не трябва да допускате да се стига да резки температурни промени, нито пък да подлагате растенията на студени въздушни течения. Мястото, на което сте поставили саксията, винаги трябва да е добре осветено, но слънчевите лъчи не трябва да попадат пряко. В противен случай стромантето страда за кратко време и докато разберете причината загива.
Ако в края на август засеете семената на репички, ще си ги слагате в салатата след около 25 дни. Но изчакате ли един месец, ще станат готови за около 35 - 40 дни. Нормална за получаването на есенни ре...
През последните години на нашите балкони все по-често може да се види едно интересно растение, което не се бои от студа и ги краси до първа пролет. Ериката е много популярна и обичана в северните стра...
Повечето хора обичат "златната" есен. Едни от първите, най-ярко и разнообразно се оцветяват крушовите дървета. Особено красиви са те с различни присадки, създаващи необичаен живописен колорит. Обаче "...
Глориозата разтваря големите си красиви цветове в средата на лятото. В превод от латински нейното име означава gloria - слава и тя напълно оправдава името си. За отглеждане е добре да подберете продъл...