Обичай себе си!
Още от детството си започваме да трупаме в едно местенце от паметта си отрицателните погледи и недоброжелателните изказвания по наш адрес. И постепенно те се превръщат във втора природа, в екран, скриващ истинския ни образ в огледалото. Нищо чудно, че вече пораснали, все не ни достига малко, за да си повярваме и да намерим обич към самите себе си.
„Не е кой знае каква красавица или умница, но е много мила, ако я опознаеш добре." Трябва да сте със съзнанието на земен червей, за да приемете това като комплимент. Потиснали първоначалното желание да издерете очите на изказващия се толкова „мило" за вас, по-добре се вгледайте в себе си. Всъщност сами сте си виновни, ако хората имат такова мнение за вас. Защото сте го създали, съзнателно потискайки качествата и възможностите си, понеже не вярвате в тях. Нима всичко е загубено и ще трябва да се примирите с образа на ненатрапчиво, безлично същество, който сами сте изградили? Добрата новина е, че никога не е късно да започнеш да обичаш себе си. Психолозите са категорични: „Самоуважението е най-добрата имунна защита срещу трудностите в живота и агресията на околните!" И най-добрият начин да накараш другите да те забележат и уважават. Първото, което трябва да направите, е да анализирате представата, която имате за себе си. Откриете ли комплексите си, след това просто ще трябва да поработите върху тяхното премахване. Всичко е въпрос на желание и повечко воля.
Какво най-много не харесвам в себе си?
Липса на самоувереност в работата
Страхуваме се от оценката на другите, но едновременно с това не можем да минем без нея. Избягваме да поемаме рискове, трябва ни време, за да се осмелим да действаме, отлагаме трудните решения за другия ден. Пленници сме на разсъждения като: „Искам да размисля”, „Не съм сигурна, че сега е подходящият момент”, „Може би трябва да опитам...”. Съвсем разумни мисли, когато са изказани веднъж, дори два пъти, но ако постоянно спъват всяка наша крачка, те вече говорят зс липса на доверие в собствените възможности.
Комплексираните хора не обичат да им правят комплименти. Дори когато те са напълно заслужени, винаги се стараят да омаловажат заслугите си: „Просто имах късмет”, „Друг би се справил по-добре от мен”, „Вашите съвети много ми помогнаха”. С една дума, извиняват се за това, че са успели. Всички обичат победите, но щом постиженията ни надхвърлят образа, който имаме за себе си, изживяваме това, което психолозите наричат „познавателен дисонанс”, т.е. откриваме друга, непозната за нас личност. И това ни довежда до паника.
Нерешителност в любовта
Сърцето ни се лута между приемането или отхвърлянето на дадена връзка. От една страна, харесва ни да изглеждаме привлекателни, способни да отидем „до края” („не се съмнявам в чара си, имам опит в тези неща”). От друга, страхуваме се да поемем ангажимент, да разкрием истинската си същност пред друг човек и евентуално... да се разочароваме. Когато някой е способен да се обвърже, да начертае живота си в перспектива, тогава той наистина уважава и вярва в себе си. А когато му липсва това ценно качество, започват да се появяват мислите, характерни за несигурността при професионалните ни задължения: „Трябва да помисля”, „Сега не е моментът” и т. н.
Впуснали сме се в любовна история, която не ни задоволява, но се колебаем да я прекъснем, страхувайки се от промяната или заради конформизъм. Както в първия, така и в този случай ние се боим от провала, не се чувстваме готови да го понесем.
Физически недостатъци
Съвсем субективно се смятаме за грозни и се вманиачаваме до такава степен, че според нас това е единственото нещо, което другите забелязват, щом ни погледнат. И търсим дрехи, които да прикрият конкретния недостатък: дълго сако, скриващо закръгления ни ханш, пола на няколко пласта, покриваща до долу краката ни, очила с огромни стъкла, маскиращи носа ни. Доста облекчаващо ни действа фактът, че не сме единствени. Със задоволство четем в жълтата преса как Мишел Пфайфър никога не носела пола в училище, защото бедрата й били като на „муха”, а Шарън Стоун живеела отчаяна от закръгленото си дупе. Джейн Биркин пък наложила стила джинси-риза-размъкнат пуловер, за да прикрие зад момчешкия си вид липсата на бюст. И правим жизненоважния за себи си, но напълно погрешен извод: „Как тогава можем да сме доволни от външността си, след като жени, смятани за еталон за хубост, са били толкова комплексирани!”
Време е за действие!
След като открихте от какво точно се комплексирате, по-трудната част от задачата ви е изпълнена. Вече знаете с какво трябва да се преборите! За вас е програмата от десет точки, съставена от психолога Ноел Орт, за да помогне на хората, които недостатъчно обичат себе си.
1. Изказвайте високо и силно мнението си. Това ще бъде оценено от околните, а впоследствие и от самите вас (веднъж на всеки 10 дни).
2. Поискайте от агресивните личности да ви изслушват на свой ред, след като вие сте ги слушали повече от 5 минути (два пъти дневно: така ще научите хората да се съобразяват с вас).
3. Носете ярки цветове, ако вкусът ви е класически, и непременно ще ви забележат (веднъж седмично).
4. Отстоявайте територията си - пространството, което ви е нужно (постоянно).
5. Рискувайте да вземете решение, когато не сте съвсем наясно със ситуацията, стига това да не е фатално за вас (веднъж седмично).
6. Приближете се до някого, когото познавате бегло, и започнете разговор (веднъж месечно).
7. Насилете се да изпитате истинско удоволствие на някое празненство, като приемете тона и поведението на най-екзалтираните присъстващи (два пъти годишно).
8. Предложете да изнесете импровизирана реч за не по-малко от 10 минути по повод някакъв тържествен случай (рожден ден, завършване на училище, сватба) (веднъж годишно).
9. Идете на интервю за работа, която изисква силна убедителност и въодушевление (в деня, когато се чувствате готови да поемете този риск).
10. Използвайте всички средства, с които, без да отстъпвате от принципите си, можете да увеличите своето влияние и да подобрите отношенията си с околните (постоянно).
И помнете - няма малка победа, когато става въпрос за самочувствието ни!
Автор: Снежана Кънева