Как да се харесаме на света наоколо

Спор няма, първото впечатление е решаващо. При това одобрението на околните, тяхната симпатия и положително отношение зависят не само от думите, които изричаме, но и от много други неща. И точно те се оказват доста по-важни!

Езикът на тялото

Не е достатъчно да заявите: „Радвам се да се запозная с вас!" Трябва да го докажете. За целта заставайте винаги с лице към събеседника си, разчиствайки възможните „препятствия" помежду ви: чаши, папки с документи, книги...
Дистанцията трябва да е комфортна, т. е. нито прекалено близка - така се нарушава личното пространство, нито пък твърде далечна - тогава се пораждат отчуждение и хладина. Ако се стремите да успокоите атмосферата, прибягвайте само до плавни жестове в посока към отрещната страна. Ако пък искате да ви вземат за много динамичен човек, използвайте отсечени, но не и забързани жестове.
И още: Когато се явяваме на интервю за нова работа, поведението ни трябва да е доста по-сдържано от това, което си позволяваме в приятелска обстановка. Специалистите по поведенческа психология ни съветват да избягваме всички невинни на пръв поглед „автоконтакти": увиване на кичур коса около пръста, гризане на ноктите, почесване по главата или бузата. По-добре е да изглеждаме като „глътнали бастун", отколкото притеснени или пък фамилиарничещи.

Усмихвайте се с... веждите

Отдавна е доказано, че от всички мимики най-голямо значение за общуването има усмивката, Но тя трябва да се „тренира". Като начало се изправете пред огледалото и разтегнете широко устни, без да променяте нищо друго в изражението на лицето си. Доста страшничко, нали! Затова помнете: в истинската, сърдечна и непринудена усмивка непременно участват и веждите. За да се появи тя на устата ви, трябва да ги повдигнете, да разтворите широко очи и да гледате право пред себе си. После можете да поклатите глава и да се усмихнете отново, но едва забележимо. Това е всичко. Контактът е установен.
И още: Вслушайте се в гласа на събеседника си по телефона или в този на радиоводещите. Няма начин да не установите, че без да ги виждате, усмивката им - ако я има, може да бъде отгатната. Изводът? Усмихвайте се, дори човекът с когото говорите, да е на огромно разстояние, правете това и докато записвате гласа си на своя телефонен секретар.

Направете първата крачка

Не чакайте другите да дойдат при вас или някой да се нагърби със запознанството. Постъпвайте като американците и се представяйте първи: „Здравейте, аз съм...", добавяйки още нещичко. Целта е да съберете максимум информация, за да насочите разговора към тема, която интересува всички. Най-сигурният начин да получите нужната информация е да дадете такава за себе си. Затова, представяйки се, кажете: „Аз съм приятелката на еди-кой си" или „Занимавам се с компютри", „Учителка съм". Със сигурност отсрещната страна ще ви съобщи съответните сведения за себе си.
И още: Когато ви запознават с някого, постарайте се да запомните малкото му име. Това е един от начините да му покажете искрения си интерес.

Първите думи

Времето навън, цената на тока... Каква скука! Смятате, че няма човек, който да се вълнува от подобни теми, и съответно не прибягвате до тях. Но се лъжете - баналностите са чудесен начин да се подхване разговор. Защо? Защото носят неутрални послания и не създават конфликтни ситуации. Освен това ви позволяват да набюдавате и преценявате околните, да се ориентирате в предпочитанията, убежденията, вкусовете им.

Според психолозите има три нива на разговор:

Първо ниво: баналности. Констатациите, че слънцето грее и дъждът вали не ни ангажират с нищо и не притесняват никого, не ни правят нито симпатични, нито антипатични. Някои деликатни ситуации налагат да спрем дотук - няма истинско общуване, но няма и сблъсък на интереси. В най-лошия случай и двете страни се отегчават до смърт.
Второ ниво: факти. Без да давате мнението си, вие констатирате, че „Левски" е спечелил мача срещу ЦСКА (или обратното), че бензинът гони 3 лв., а последните избори за кмет са спечелени от... В този случай вие не заемате позиция, а само споделяте от какво се интересувате. Толкова по-добре, ако установите наличието на допирни точки със събеседника. За нищо на света обаче не прибързвайте с изказванията си, за да не предизвикате културен шок - между почитателите на „Стар академи" и на бароковата музика няма нищо общо!
Трето ниво: мнения. Тук навлизаме в най-интересния етап, който ни позволява да разкрием съкровената си същност, като споделим вижданията си за любовта, религията, политиката, човешкия род... Съвсем естествено разликата в мненията често провокира конфликти и отхвърляне на събеседника: „Не мога да се разбера с човек, гласувал за... !", докато съвпаденията изграждат основата на евентуално приятелство. С една дума, убежденията или разделят, или събират, средно положение няма.

И още: Баналностите са най-сигурният начин да се харесаме, но на кои да се спрем? На тези, които съответстват на ситуацията, разбира се. Да речем, сме на някакъв празник. Естествено, че ще го обсъждаме! Когато пътуваме с влак, можем да говорим за обществения транспорт и т. н., и т. н.

Слушайте и... чувайте

Ако спадате към срамежливците, убедени, че нямат какво да кажат на света, можете да бъдете спокойни. Околните ще решат, че сте симпатични, стига да се интересувате от тях, да им задавате въпроси за работата, вкусовете, предпочитанията. И да ги изслушвате - това понякога е по-важно от говоренето.
Но има слушане и... слушане. Първото е от „магнетофонен" тип. Човек се задоволява да регистрира това, което му се казва, без да го е грижа кой говори и защо. Чуваме обаче със сърцето си, т. е. не само слушаме, но и забелязваме чувствата, съпровождащи думите. Така например някой в автобуса казва: „Пропуснах спирката си!" Как го казва? Като обикновена констатация или сякаш става въпрос за житейска катастрофа? Замислете се и ще проумеете доста неща.
И още: Когато се запознавате с някого, за предпочитане е повече да слушате и по-малко да говорите. Показвайте интереса си с кимване с глава, с възклицания като „О, така ли!", учудвайте се, смейте се, изтъквайте удоволствието от срещата. И отговаряйте в зависимост от поведението на събеседника си: сериозно на сериозните, шеговито на присмехулните. Да, общуването означава и адаптиране...

По-често се съгласявайте

По време на разговор хората се нуждаят от две неща: да се чувстват обичани (оттук и голямото значение на комплиментите) и да знаят, че имат право. Ето защо околните ще ви харесат, стига да не правите прекалено оригинални изказвания и непременно да изразявате съгласието си с чутото от тях. Избягвайте думичката „не", а при положение, че сте на друго мнение,проявете дипломатичност. Използвайте фрази от сорта на „Да, имате право, но човек може да се запита дали...". И понеже трябва да сте усмихнати и позитивно настроени, откажете се от негативни или депресиращи твърдения - те са допустими само ако събеседникът ви е настроен на подобна вълна.
И още: Трябва да сте не само позитивни, но и искрени. Което означава да казвате само истината, макар и не цялата. Да речем, че приятелка ви кани на обяд. Супата, приготвена от нея, е ужасна, десертът - великолепен. Поздравете я за него и забравете първото ястие в менюто.

Правете искрени комплименти, не забравяйте да благодарите

Няма да е никак зле, след като получите комплимент от някого, да му отвърнете със същото, показвайки по този начин, че се интересувате от него, че го отличавате от останалите. Също така има много начини да покажете признателността си, а и думичката „благодаря" помага както при започване на разговор, така и когато трябва да кажете „довиждане"като добре възпитан човек.