Въпросът засяга случаите, когато срещу даден неприятел се правят голям брой пръскания, при което се препоръчва да не се прилага дълго един и същ препарат, а да се редуват препарати с различен химически състав и различен начин на действие, за да се избегне появата на устойчивост на неприятеля. Въпросът засяга също и случаите, когато срещу някои гъбни и бактерийни болести се провеждат голям брой пръскания и препарати трябва да се редуват, за да не се получи устойчивост на гъбата или бактерията, причинител на болестта към прилагания препарат. При неприятелите такъв случай e белокрилката, при болестите струпясване по ябълката и крушата, сиво гниене по гроздето, мана по тиквените, мана по зелевите и др.
В практиката, макар и рядко, могат да се установят повреди след две последователни пръскания, направени в много малък интревал с два различни препарата. Понастоящем се приема правилото: две последователни пръскания с два различни препарата могат да се направят, когато карантинният срок на първия препарат е изтекъл напълно. След всяко пръскане приложеният препарат под въздействието на външните фактори и процесите в самите растения, променя химическия си състав и се разгражда напълно, при което се получават химически продукти безвредни за хората и самите растения. Времето от пръскането до пълното разграждане на препарата определя неговия карантинен срок.
При препаратите с малък карантинен срок това правило се прилага лесно. Не малка част от препаратите обаче имат дълъг карантинен срок и при тях по необходимост пръскането се прави преди карантинният срок да е изтекъл напълно.
Въпросът може да се разглежда и от друга гледна точка. Когато растенията са нападнати от болест и неприятел и трябва да се пръска с фунгицид и инсектицид, които не могат да се смесват, в какъв интервал от време могат да се направят двете отделни пръскания? Данни от проучвания за несъвместимост и последействие на препаратите след пръскане няма. Освен от химическия състав, тези взаймодействия зависят и от други неща - как е приложен препарата, като емулсия или като суспензия, каква е прилепимостта на разтвора, колко дълго се задържа върху третираната повърхност, как се измива от дъждовете и пр. Разбира се от голямо значение е и това как протича разграждането на препарата.
Определен и еднозначен отговор не може да се даде. Всеки случай трябва да се преценява поотделно в зависимост от препаратите, които ще се прилагат и развитието на болестта или неприятеля срещу които ще се пръска. Не бива да се действа прибързано.
Османтусът (Osmanthus) е от сем. Oleaceae. Родът включва 15 вида декоративни дървета и храсти, срещани да растат в Азия. Като саксийно растение се отглежда само един от тях - O. heterophyllus, който ...
Пролетта на миналата година прерязах всички върхове от клоните на плододаващите овощни дръвчета /около 5-6 годишни/, с цел да не израстват много високи. До есента от всички прерязани клони израстнах...
Кореновата система на саксийните цветя се развива в малък обем почва, поради което тя трябва да е обогатена с хранителни вещества. Освен това саксийните цветя имат по-големи изисквания към почвата, от...
Напоследък често се говори за почвената реакция и предпочитанията на различните растения към нея. Освен това обаче трябва да се знае и нещо много важно - плесенните гъби по-добре се развиват при рН 3-...