Болестта огнен пригор е силно инфекциозна и причинява големи щети на почти всички овошки. Особено чувствителни са крушата, ябълката, дюлята, вишната, черешата и прасковата. Причинител е бактерията Erwinia amylovora, която се запазва по раковините на дърветата. В началото се заразяват цветовете, по-късно завръзите, листата и клоните. Цветовете увяхват и изсъхват, завръзите почерняват, но остават по клоните, а плодовете се мумифицират. Листата и леторастите увяхват и изсъхват. По клоните се образуват раковини. Силно нападнатите дървета изсъхват. Развитието на болестта протича най-интензивно при температура над 18 градуса и при висока влажност по време на цъфтежа. За да се спре заразата, трябва да се изкореняват и изгарят загиналите дървета, да се изрежат и унищожат нападнатите части. Големите рани, получени при резитбата, трябва да се замазват с овощарски мехлем или блажна боя. През есента, когато половината от листата са опадали, се пръска с 2% бордолезов разтвор. Прави се и пролетно пръскане с 1% бордолезов разтвор.
Относително по-устойчиви към огнения пригор са крушовите сортове Магнум, Жифардова масловка, Старкинг дешовка.
Късно през есента, при опадане на около 2/3 от листата, прасковите се пръскат с 2% бордолезов разтвор срещу болестта къдравост. Провеждането на това пръскане е необходимо, за да се опазят листата през...
През август гроздето започва да узрява – някои сортове по-рано, други по-късно. Началото се забелязва по това, че зърната на червените сортове започват да се прошарват, а на белите да омекват. Това е ...
Хинапът се отглежда сравнително рядко. Освен като декоративен и овощен вид, се използва за изграждане на живи плетове и като медоносно растение. Латинското му име е Zizyphus, но понякога го наричат дж...
Клематисите са сравнително студоустойчиви растения и обикновено при нашите условия зимуват без проблеми. Основната опасност за тях през зимата и през ранна пролет не е студът, а преовлажняването на по...