Извадени са вече луковиците на лалета, нарциси, зюмбюли и кокичета и се съхраняват по мазета и прохладни помещения. За да имате и през следващата година обилен цвят, трябва да ги преглеждате внимателно, болните и наранените да се отстраняват, а за съхранение да се оставят само здравите. Много болести и неприятели мъчат луковиците, докато си почиват. Представяме ви най-често срещаните от тях.
Една опасна и често срещана болест по луковиците на пролетните цветя е сивото гниене, причинено от гъбата Botrytis cinera. Тя може да проникне в тях от почвата през различни наранявания или при заразяване на растенията от спори във въздуха. В този случай през стъблото заразата достига най-напред шийката, а после обхваща цялата луковица. Тъканите на заразените луковици са потъмнели, омекнали и сбръчкани. По външните люспи се забелязват светлокафяви петна. Понякога по тях се появява сив налеп от спори. Когато е засегната малка част от луковицата, също и при по-късно заразяване, болестта се открива по-трудно. При чести превалявания през пролетта и при по-голяма почвена влажност сивото гниене се развива по-силно.
Луковиците могат да носят зараза и от фузарийното гниене, причинено от почвените гъби Fusarium. От почвата през корените гъбата влиза в проводящите тъкани на растенията. По външните люспи на болните луковици се забелязват жълто-кафяви петна. Вътрешните тъкани потъмняват и омекват. По дънцето и между люспите се появява розов налеп от спори. По луковиците на зюмбюла се появяват дълбоки пукнатини.
При фитофторийното гниене, причинено от гъбата Fhytophtora cryptogea, има жълтеникави или бле-докафяви хлътнали петна в месестата част на луковиците. Те се покриват с бял налеп и загиват.
Склероцийното гниене се причинява от почвената гъба Sclerotium. Слабо повредените луковици външно изглеждат здрави, покрити с неповредени люспи. При болните луковици вътрешните люспи загниват и потъмняват. По корените се появяват светлокафяви склероции - плодните тела на гъбата. Корените загниват и се покриват с нишки от бял мицел.
Зебрината (Zebrina) е родена в Мексико и Централна Америка. Расте във влажните гори и на скалистите брегове на реките, във влажните сенчести места. Това е едно от най-обичаните стайни цветя. Висящата ...
Предварителна подготовка на почвата за отглеждане на главестото зеле се извършва главно през есента. Ако тогава не сте изорали дълбоко, може да го направите и сега. Средно ранното зеле се сее в края н...
Гороцвет е популярното име на цветето адонис (Adonis vernalis). Към рода, който носи името на ловеца от митологията, принадлежат над 20 вида. Растението е многогодишно и образува силно коренище. Стъбл...
Авокадото произхожда от от Централна и Южна Америка. В Европа може да се култивира само в отоплявани помещения. У нас любителите на екзотика го отглеждат в стайни помещения. Разбира се, при такива усл...