Повредите от бактериални, вирусни и фитоплазмени болести при новозасадените овошки могат да провалят 70, дори 90% от реколтата. Докато овощарите са запознати с предпазните мерки и с лечението на бактериалните заболявания, то малцина са наясно с признаците на вирусните и фитоплазмените болести.
Последствията от вирусното нападение се разпознават по листата, цветовете и плодовете, възможно е да се появят и по стъблото. Ето защо откривателите на тези заболявания са свързвали наименованията им с образната картина на уврежданията - пожълтяване на жилките, мозайка, плоски клони, гумена дървесина.
Вирусите съществуват в растенията и в т. нар. скрита (латентна) форма.
Шарката по сливата, джанката или прасковата може да доведе до пълно безплодие или ниски добиви с лошо качество на плодовете. Ако в една ябълкова градина се прояви метловидност се поставя под въпрос рентабилността на насаждението. Безобидният вирус на мозайка при ябълката още в разсадника може значително да намали процентът на прихващането. При засегнатите дървета в градината, добивът пада с една трета.
Болната подложка, облагородена със здрав калем или пъпка предава заразата както в мястото на присаждане така и по свързващите ги проводящи съдове. Това е възможно да се случи и при преоблагородяване на овошките със заразени калеми. Някои вируси се пренасят и от листни въшки, акари, цикадки или гъсеници.
Няма препарати, има предпазни мерки
Науката все още не е разработила ефективни химични средства за ограничаване или лекуване на тези заболявания. Ето защо се препоръчват две особено важни и радикални мероприятия:
• задължително унищожаване на нападнатите растения.
• отглеждане и използване в разсадниците на тестиран за вируси изходен материал - семена от контролирани маточни дървета, подложки, резници, калеми.
Едно от най-радикалните средства е използването на нова технология за производство на свободен от вируси и фитоплазми посадъчен материал в овощните разсадници. В създадените специализирани лаборатории, включително и у нас вече се предлагат изпитани овощни сортове и подложки. Използва се методът на топлинната обработка за освобождаване на растенията от латентните вируси. Части от вегетационните връхчета се обработват при температура между 37 и 39 градуса. После се размножават при специфични технологии.
Близо 30% е по-висок добивът от засаждане на обезвирусени дръвчета.
Като общоприето правило за начало на присаждането се приема времето от средата на юли до края на август. Това обаче води до някои икономически и технически трудности. Първо, площта на питомника стои...
Не изхвърляйте изгнилите плодове, ще влязат в работа Ако забележите.че някоя от тиквите е започнала да загнива, значи не е подходяща за ядене. Все пак не я изхвърляйте. Разрежете я на две половинки ...
Разбира се първо трябва да си произведете разсад. Семената се засяват през януари в саксийки с диаметър 10-12 см. Във всяка се поставят по 2-3 семена. По време на поникването температурата да е 23-26 ...
Родът Белопероне от семейство Акантови е представен от около 30 вида. Това оригинално цвете е родом от тропическите области на Америка. Представлява вечнозелено многогодишно храстче с тънки и гъвкави,...