Паламидата спада към биологичната група на кореновоиздънковите плевели, които са изключително упорити. Те се размножават както със семена, така и чрез спящи пъпки, които се образуват по корените им. Главният корен на паламидата достига дълбочина до 7 м. Големият брой странични хоризонтални и вертикални корени образуват гъста мрежа.
Спящите пъпки се залагат по главния и страничните корени. От всяка спяща пъпка може да се образува самостоятелно растение. Пробуждането на спящите пъпки започва февруари - март и продължава през целия вегетационен период. Нарязването на корените предизвиква пробуждане на повече спящи пъпки, при което от един корен се развиват много издънки. В продължение на две седмици те черпят хранителни вещества от кореновите отрязъци и след това образуват нови корени. Затова издънките трябва да се унищожават около 2-3 седмици след поникването им, когато кореновите отрязъци, от които са се развили, са по-слабо запасени с хранителни вещества, издънките не са се вкоренили и не е започнало образуването на нови органи за вегетативно размножаване. В сухо и горещо време кореновите отрязъци изсъхват и голяма част от спящите пъпки загиват.
Растенията, които поникват от семена се развиват сравнително бързо. 1-2 месеца след поникването се образуват корени за размножаване, до 2- 4 месец започва цъфтеж и залагане на спящите пъпки и корените придобиват високи способности за размножаване.
Подрязване на мушкатата се прави едва след като презимуват, в началото на пролетта (март), при подготовката на растенията за изнасянето им отново навън. Тогава на старите растения се прави силна резит...
Директното засаждане на лози е известно още под името „засаждане на неприсадени вкоренени лози” или „засаждане на лози на собствен корен”. То може да се извърши по два начина - чрез засаждане на вкоре...
Всеки стопанин знае кога да засади картофите в своя район. Обикновено обаче градинарите не обръщат внимание на семето за картофи, както и мястото за отглеждане. Когато си харесаме един сорт, често той...
В лозарството е общоприето, че степента и характера на повредите по лозата от ниски зимни температури зависят от силата и продължителността на минималните температури, релефа и изложението на терена, ...