Лозите цъфтят до около средата на юни, тази година обаче закъсня най-малко с двадесетина дена. В същото време паднаха обилни и продължителни дъждове. Зарази плъзнаха навсякъде из лозята.
Не са малко онези, които смятат, че пръскането на лозите по време на цъфтеж причинява изресяване и затова избягнат да третират през този период срещу маната и оидиума. Това е много погрешно схващане и често води до загуба на част от реколтата, особено при чести превалявания. Изресяването при някои сортове се дължи на сортовата им особеност - слаба жизненост на прашеца, на функционално женски сортове, които изискват чуждо опрашване и т.н.
Трябва да се знае, че лозата е самоопрашващо се растение и още при отваряне на цветчето прашецът от тичинките се изсипва върху близалцето на плодника и след няколко часа става оплождането. Цъфтежът на една реса протича в зависимост от топлината за 2 до 4 дни, а на ресите от една лоза - за 6 - 7 дни поради различия във формирането и растежа на отделните реси. Сортовете в едно лозово насаждение цъфтят в продължение на 10 - 15 дни. Откритите и ненапръскани плодници на цветчетата бързо се заразяват от летните спори на маната и оидиума даже и при най-малките роси. Да не говорим за продължителни дъждове, както се случи тая пролет. Не бива да се изчаква да премине цъфтежът и тогава да се пръска, след като вече е станало заразяването.
До края на юни окопаването на лозето е важно нещо, обработва се плитко на дълбочина 8-10 см. Броят на обработките зависи от заплевеляването и падналите валежи. Но по време на цъфтежа не бива да се копае, защото ще се повиши атмосферната влажност и ще се понижи температурата. Имате ли млади лозови насаждения, довършете летните резитби. Прищипват се онези леторасти, които през май са пропуснати. Останалите се колтучат. Запазват се само връхните два колтука, защото те трябва да се повеждат и привързват по носещия тел. Прави се още второ филизене на стъблата, промушване и привързване на леторастите в насажденията, отглеждани приземно и средностъблено. Внимателно премахнете превръзките на присадените на зелено леторасти.
Родината на афеландрата (Aphelandra squarhosa) са тропичните гори на Бразилия. Среща се също в Колумбия и Мексико. Формирала се като вид в този район на света, тя има характера на всички растения с по...
Латинското название на китайската фурма е Ziziphus jujuba и понякога тя се нарича просто зизифус. Среща се в диво състояние от Централен Китай до Задкавказието, а може да се култивира навсякъде, къдет...
Това насекомо е стар познайник на градинарите. Впечатлява с големите си размери, но още повече с щетите, които нанася. Като многояден неприятел се храни с ларвите на някои почвени насекоми, но основна...
Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Причината се корени в това, че плодовете й имат грубо, тръпчиво и с каменисти образувания месо, поради което рядко се употребяват за ко...