Хемантусите (Наеmanthus) от семейство Амарилисови са голям род - повече от 50 вида тревисти луковични растения. Срещат се в природата на Южна Африка. Името им на гръцки означава кървавочервено цвете и е свързано с характерната окраска на цветовете при някои видове. Като стайни растения се от отглеждат 2 вида - белоцветният хемантус и хемантусът на Катарина.
Белоцветният хемантус, наричан също еленов език, има едра зелена луковица, леко сплесната странично. По-голямата й част стърчи над почвата. Забележителни са листата - от 2 до 6 на брой, разположени в двустранна розетка строго едни срещу други. Те са месести, дълги 15-20 см и широки 6-9 см, закръглени на върха, ресничести по краищата. Оцветени са тъмнозелено. Белите цветчета са събрани в плътно чадъресто съцветие на върха на дебела дръжка и са обкръжени от 5 бели прицветника. Жълтите им тичинки се открояват много ефектно.
Хемантусът на Катарина е твърде различен. Голямата му луковица също е наполовина над почвата. Листата са събрани в розетка, дългите им дръжки образуват лъжливо стъбло, високо до 15 см. Самите листа са тънки, дълги до 40 см и широки 15 см, светло-зелени, вълнисти по краищата. На върха на 60-сантиметрови цветоноси се образуват огромни чадърести съцветия от оранжеви цветчета. Цветчетата са около 30 на брой, ярките им тичинки излизат далече напред. След прецъфтяването се образуват едри червени плодове, които допълнително увеличават красотата на цветето.
Хемантусите са светлолюбиви. Добре растат при южно изложение. През лятото предпочитат високи температури, през зимата понасят и 10-14 градуса.
Поливането също се определя от сезона. През зимата се намалява, дори и ако цветето расте в топла стая. Сухият въздух на жилищните помещения е напълно подходящ.
Хемантусите се пресаждат, когато съдът отеснее - веднъж на 3-4 години. Новата саксия също трябва да е широка и плитка, а луковицата се заравя в почвата до средата.
Размножаването става чрез дъщерните луковици, които се образуват в голямо количество около голямата луковица.
Хемантусите са вечнозелени растения. При добри грижи цъфтят 2 пъти годишно - в края на февруари и през август.
Мексиканската юка, пренесена в стаята, променя характера си, но само отчасти. Тя често притеснява своите домакини, като започва ту да вехне, ту да се развива. За това необичайно поведение има обяснени...
Аглаонемата (Aglaonema) е род вечнозелени треви и полухрасти от семейство Змиярникови. Аглаонемата е роднина на дифенбахията и затова много прилича на нея, като се отличава само по по-тънките си листа...
В началото на май поповото прасе си устройва „бърлога" в почвата. Там този опасен вредител си живее доста безгрижно и щастливо. Снася до 500 яйца, от които след две седмици се излюпват „прасенцат...
В много страни на света, а вече и у нас, освен традиционното производство на овощни дръвчета в разсадниците, все повече се предлагат облагородени фиданки, отгледани в контейнери и дори с плодове през ...
Напръстникът се включва в дворната украса