Мелокактусът (Melocactus) е един от най-трудните за култивиране. Характерна за него е шапчицата върху кръглото тяло, която се появява при добре развитите растения. Тя прилича на непропорционална присадка. Растението започва да цъфти едва след 6-8 години.
Мелокактусът има високи изисквания. Трябва да му се осигури светло, топло място, защитено от пряка слънчева светлина. В началото на септември започва периодът на покой. Тогава растението трябва да се постави на светло, хладно място при температура около 9 градуса.
През зимата мелокактусът се оставя съвсем сух, през лятото също се справя с малко вода. Влажността, от която има нужда, може да му се осигури най-добре чрез пръскане.
За пресаждане се използва специална кактусова смес с богато съдържание на пясък. Пресаждането на мелокактусът е много затруднено от силно разклонената коренова система на растението. За да не нараните многобройните корени, пресаждайте в плитки, разлати съдове.
Много градинари успяват да получат добра реколта от ябълки, а да ги запазят - не могат. Ако годината е била дъждовна и ябълките са поразени от болести и неприятели, такива плодове не бива да се оставя...
Цинията (Zinnia elegans) е едно от предпочитаните есенни цветя в българската градина. Тя е култура, която има многобройни сортове с различна форма и оттенък на цветовете. Растението изисква слънчево, ...
За своето развитие пъпешът изисква слънчево и топло време и ниска въздушна влажност. По отношение на почвената влага, напояването при него е по-ефективно в сравнение с динята, но пък издържа на по-вис...
Богородичките, известни още като астри (callistephus chinensis), са едни от най-популярните едногодишни цветя. Родовото име произхожда от думите калос - хубост, и стефос - венче, което напомня за крас...
Стайното грамофонче може да цъфне и сега