Стапелията (Stapelia) е изключително красиво стайно цвете. Тя е от семейството на кактусите, въпреки че няма бодли. Цветовете й наподобяват петолъчна звезда, но за съжаление отделят доста неприятна миризма. Ароматът привлича мухи и други насекоми, които опрашват цвета. Стапелията се среща в червено, кафяво или на точки в няколко цвята. По средата на лятото можете да преместите растението навън, за да избегнете миризмата, но не забравяйте да го приберете обратно, когато застудее.
Стапелията е лесна за отглеждане и разцъфтява независимо от условията на светлина, които сте й предоставили. Най-добрият избор обаче е сутрешното слънце. За разлика от другите представители на семейството, стапелията има нужда от редовно поливане. Тя не обича корените й да са нашироко, затова я посадете в саксия, която е дълбока около 10-15 сантиметра, в добре дренирана почва. Подхранвайте през ранната пролет.
Ако можете да понесете миризмата оставете цвета да умре и да сформира семена. Съберете ги и ги посадете на топло място. Можете да размножите растението и ако отрежете част от стъблото му. Отрязъка поставете в леко навлажнена почва и на слаба светлина. Поддържайте почвата леко влажна, но не мокра защото ще се предизвика гниене. Този начин ще ви предпази от аромата на цветето.
Без резитба краставицата ражда много, но повечето от плодовете са некачествени. С резитбата добивът не се намалява, дори е по-висок. Разбира се, за да се приложи с успех резитбата, краставиците се отг...
Цъфтящите орхидеи се нуждаят от опори, за да могат цветоносите да се справят с тежестта на цветовете и да не се счупят. Тези тропически красавици обичат топлината и се чувстват добре при температура п...
Заради омайната му красота, обвеяна с много скромност, ахименесът (Achimenes) е наречен още “вълшебно цвете”. Стъблата му са много нежни, лесно полягат и достигат до 30 см дължина. Елиптичните листенц...
Зелевите никак не обичат горещината и сушата. И е обяснимо, тези култури са студоустойчиви. Оптимални на растежа и развитието им са температури между 16 и 18 градуса. Особено късното главесто зеле и к...