Стапелията (Stapelia) е изключително красиво стайно цвете. Тя е от семейството на кактусите, въпреки че няма бодли. Цветовете й наподобяват петолъчна звезда, но за съжаление отделят доста неприятна миризма. Ароматът привлича мухи и други насекоми, които опрашват цвета. Стапелията се среща в червено, кафяво или на точки в няколко цвята. По средата на лятото можете да преместите растението навън, за да избегнете миризмата, но не забравяйте да го приберете обратно, когато застудее.
Стапелията е лесна за отглеждане и разцъфтява независимо от условията на светлина, които сте й предоставили. Най-добрият избор обаче е сутрешното слънце. За разлика от другите представители на семейството, стапелията има нужда от редовно поливане. Тя не обича корените й да са нашироко, затова я посадете в саксия, която е дълбока около 10-15 сантиметра, в добре дренирана почва. Подхранвайте през ранната пролет.
Ако можете да понесете миризмата оставете цвета да умре и да сформира семена. Съберете ги и ги посадете на топло място. Можете да размножите растението и ако отрежете част от стъблото му. Отрязъка поставете в леко навлажнена почва и на слаба светлина. Поддържайте почвата леко влажна, но не мокра защото ще се предизвика гниене. Този начин ще ви предпази от аромата на цветето.
Не е изключено поради влошаване на времето да не засадите всичките дръвчета, които сте купили. Когато се налага да почакате до прогнозираното хубаво време след някои и друг ден, може да ги съхраните, ...
Пролетното облагородяване се извършва обикновено през март. Калемите за присаждане се събират като правило през януари. Те трябва да бъдат автентични, нормално развити, запасени с резервни вещества, с...
Известно е, че растения, които растат редом едни до други, взаимно си влияят. Някои си помагат в битката срещу вредителите, но други съвсем не могат да се понасят. Картофите, засадени между ябълките...
Алабашът узрява много бързо – сочните и вкусни стъблоплоди се появяват два месеца след появата на пониците. Техният вкус много напомня този на ряпата или на познатите ни от детството кочани на зелето....