Стара градинарска практика е създаването на кулисни посеви в градините. Това са ивици от високо растящи видове, които правят завет на зеленчуците и ги предпазват от по-силни пориви на вятъра. Напоследък с оглед получаването на екологично чиста продукция им се придава и друго важно значение, което се състои в следното: Вятърът подпомага разселването на редица вредни насекоми, които макар и да имат крила (листните въшки в някои стадии например) не са добри летци. Носени от вятъра, те полепват по високо израсналите кулиси от подходящи растения, които не са техни добри гостоприемници. Насекомите не смучат сокове от тях и така загиват.
За направата на такива зелени кулиси в дворната зеленчукова градина може да послужат и някои цветни култури, като грамофончетата например, увивайки се по спуснати конци. По-често обаче се прибягва до:
Царевицата, която при поливните условия на градината израства много високо. Може да не се използват специалните хибридни семена за масовите производствени посеви, а такива, с каквито разполагате за храна на домашните животни. При желание се смесват и със зърна от пуклива царевица за домашна направа на пуканки. Семената се засяват в два или три прави реда от страната на преобладаващите ветрове. Разстоянието между редовете е около 20-25 см. Толкова е и между растенията в ред. При засяването се съблюдава семената от втория ред да попадат на междинното разстояние от предния т. е. да се разположат шахматно. Подходящото време за сеитбата е, когато температурата на почвата е достигнала 12-13 градуса, т. е. когато се разсаждат пиперът, доматите, патладжаните.
Слънчогледът е също високо растящ вид. Засява се така както и царевицата, само че е желателно това да стане по-рано – още през март или в началото на април. Когато този момент е изпуснат, не е голяма беда семената да се засеят и по време на разсаждането.
Метлата (метленият клас, соргото) е много подходящо за тази цел растение, традиционно използвано и днес на бостаните. Семената са дребни и обикновено се засяват повече отколкото са нужни, но впоследствие растенията трябва да се проредят чрез проскубване. Засяват се по същото време, по което и царевицата, но за разлика от нея може и по-късно и с по-голям успех при засушаване.
Топинамбурът (земната ябълка) също може да послужи за създаването на кулиси. За засаждане се използват грудките от коренището. Известно неудобство е, че през есента, колкото и старателно да се изваждат грудките, все нещо остава и се получават самосеви.
Каменоломката (Saxifraga stolonifera) от семейство Каменоломки (Saxifra-gaceae) е обичано стайно растение, въпреки че не грабва погледа веднага. Българското й име е буквален превод на ботаническото - ...
Обикновено през втората половина на февруари – началото на март започва сеитбата на лук за арпаджик. Колкото по-късно през пролетта се направи това, толкова по-малки са добивите. Със затоплянето на в...
У нас шипката се среща навсякъде. Има я на морското равнище и високо в планината. Заради ценните си качества е култивирана още от дълбока древност. Практиците цветари са успели през годините да опитом...
Алабашът узрява много бързо – сочните и вкусни стъблоплоди се появяват два месеца след появата на пониците. Техният вкус много напомня този на ряпата или на познатите ни от детството кочани на зелето....