Стара градинарска практика е създаването на кулисни посеви в градините. Това са ивици от високо растящи видове, които правят завет на зеленчуците и ги предпазват от по-силни пориви на вятъра. Напоследък с оглед получаването на екологично чиста продукция им се придава и друго важно значение, което се състои в следното: Вятърът подпомага разселването на редица вредни насекоми, които макар и да имат крила (листните въшки в някои стадии например) не са добри летци. Носени от вятъра, те полепват по високо израсналите кулиси от подходящи растения, които не са техни добри гостоприемници. Насекомите не смучат сокове от тях и така загиват.
За направата на такива зелени кулиси в дворната зеленчукова градина може да послужат и някои цветни култури, като грамофончетата например, увивайки се по спуснати конци. По-често обаче се прибягва до:
Царевицата, която при поливните условия на градината израства много високо. Може да не се използват специалните хибридни семена за масовите производствени посеви, а такива, с каквито разполагате за храна на домашните животни. При желание се смесват и със зърна от пуклива царевица за домашна направа на пуканки. Семената се засяват в два или три прави реда от страната на преобладаващите ветрове. Разстоянието между редовете е около 20-25 см. Толкова е и между растенията в ред. При засяването се съблюдава семената от втория ред да попадат на междинното разстояние от предния т. е. да се разположат шахматно. Подходящото време за сеитбата е, когато температурата на почвата е достигнала 12-13 градуса, т. е. когато се разсаждат пиперът, доматите, патладжаните.
Слънчогледът е също високо растящ вид. Засява се така както и царевицата, само че е желателно това да стане по-рано – още през март или в началото на април. Когато този момент е изпуснат, не е голяма беда семената да се засеят и по време на разсаждането.
Метлата (метленият клас, соргото) е много подходящо за тази цел растение, традиционно използвано и днес на бостаните. Семената са дребни и обикновено се засяват повече отколкото са нужни, но впоследствие растенията трябва да се проредят чрез проскубване. Засяват се по същото време, по което и царевицата, но за разлика от нея може и по-късно и с по-голям успех при засушаване.
Топинамбурът (земната ябълка) също може да послужи за създаването на кулиси. За засаждане се използват грудките от коренището. Известно неудобство е, че през есента, колкото и старателно да се изваждат грудките, все нещо остава и се получават самосеви.
Тиквичките се отглеждат чрез засяване направо на постоянното им място или чрез предварително производство на разсад. Трябва да се има предвид, че младите растения са силно чувствителни към ниски темпе...
Макар да е типично растение на средиземноморските страни, смокинята става и в българските градини. Разбира се, най-добре се развива в южните ни райони и по Черноморието. България се приема като северн...
Столбурът е една от най-опасните болести по доматите, пипера, патладжана и картофа. Преносител е цикадката Hyalesthes obsoletus, чиято най-голяма плътност е през юли. Храни се с културни и диви растен...
Чубрицата е готова за прибиране, когато растенията са във фаза на начален цъфтеж. За повечето райони на страната това става обикновено към края на юли. Независимо дали е градинска или балканска, перио...