Засаждане в шахматен формат

Понякога градинките, с които разполагаме, са съвсем малки. На ограниченото пространства ни се иска да имаме красиви цветя, но пък и малко зеленчуци. Как да поберем повече в тази теснотия?
На помощ тук идва методът на уплътнено засаждане. Той се състои в това, че разстоянията между стръковете се намаляват и се сади шахматно, а не на редове. Между едрите растения се слагат дребни. В резултат реколтата се увеличава двойно, че и тройно.
Този ефективен начин обаче изисква предварителна подготовка. Най-важното е да се продълбочи мястото. Дълбочината на орния слой не бива да е по-малка от 60 см. Когато копаем само повърхността, пръстта отдолу се уплътнява толкова, че пречи на проникването на корените. Подобно на саксийните цветя, които растат в твърде малки съдове, на уплътнената почва зеленчуците забавят растежа си, продуктивността им силно намалява. Уплътнен подпочвен слой се получава и от стъпването върху земята. Върху местата на разкопаните пътеки растенията винаги се развиват по-зле.
Най-добре е да се направят постоянни лехи и пътечки между тях. Ширината на лехите да не превишава 1,5 м, за да може от пътечките спокойно да се достига средата и всички дейности да се извършват, без да се гази в тях. Пътечките да са широки 30 см.
Ако мястото не е било обработвано, първо се отстранява чимът. С остра лопата се подрязва на 2-3 см, повдига се, насича се на дребни парчета и се слага в компостната купчина. Ако решим да го заровим в лехата, трябва да го наситним още повече и да го закопаем по-дълбоко. Това обаче става през есента, за да може чимът добре да се разложи.
Сега идва моментът на разкопаване на лехата. От единия й край се изкопават една след друга траншеи с ширина около 50 см и дълбочина една лопата. Извадената от първата траншея почва се изкарва с количка настрана. Естествено, изнася се само плодородният слой. Когато приключим с последната траншея, започва разрохкването на уплътнения слой с лопата или вила. Дълбочината на разкопаната пръст не бива да е по-малко от 30 см. Когато свършим и това, започваме да засипваме с изнесената пръст траншеите - почвата от първата изсипваме в последната, а от последната - в първата.
Тази дълбока леха за в бъдеще се пази от уплътняване. През есента се прекопава дълбоко, а през пролетта се разрохква само горният слой. С прекопаването се внасят и хранителни вещества.
По този начин се отглеждат растенията на плодородни и влажни почви. За целта се избират зелени култури, ранно зеле, кореноплоди, чушки, фасул. Разстоянията меж-1 ду редовете се определят по-сложно. За по-лесно пресмятане се намира средното разстояние. Например при редуващи се боб (10 см) и моркови (5 см) цифрите се събират и делят. Получените 7,5 см са оптималните. В редовете между едрите растения може да се засади джоджен, мащерка, магданоз и т. н. Те ще останат в почвата през целия сезон, но пък заемат малко място, като използват "дупките" в основната култура.

На южната страна - ниските, от север – високите

При уплътненото засаждане на растенията в дълбоката леха листата им се приближават така, че бурените няма къде да поникнат, а водата се изпарява много по-слабо. Всъщност растенията се притискат само в реда, а в междуредията царува слънцето. На южната страна се сеят ниските, а на северната - високите зеленчуци, за да не се засенчват. Еднородните култури се настаняват шахматно, като всяко растение от един ред се намира срещу празно пространство в другия. При такова подреждане междуредията може да станат с по 2-7 см по-тесни. А в резултат реколтата се увеличава чувствително, защото посевите са по-добре осветени, а корените на отделните растения не се преплитат.

Спазвайте най-късите разстояния между растенията

• Бобови, нисък фасул, магданоз, спанак и ряпа - 10 см;
• Цвекло, моркови, лук и чесън, грах и репички - 5 см;
• Броколи, чушки - 30 см;
• Коренова целина и маруля или салата -15см;
• Домати - 45 см.