По влажните и сенчести места на страната ни джодженът се среща в диво състояние, а като зеленчук - почти във всяка градина или двор. Многогодишното растение е средно високо, с ланцетовидни листа, цветовете са събрани на върха на стъблата в класовидни съцветия. Предпочита немного тежки, но плодородни и умерено влажни почви, на места леко засенчени. Взискателен е към влагата в почвата и въздуха.
Размножава се с части от коренищата, които се засаждат наесен или рано през пролетта около вадите или във фитарии на разстояние 30x20 см. Може да се отглежда и със семена, с предварително отгледан разсад, както чубрицата.
През вегетацията грижите се изразяват в редовно окопаване и отстраняване на плевелите. Ако искате да получите по-високи и качествени добиви, се внасят органични и минерални торове - на 10 кв. м 200 г амониева селитра, 300 г суперфосфат и 150-200 г калиев сулфат, внесени на два пъти -през пролетта и след първото изрязване на листата. Наесен мястото се наторява с 200-300 кг добре разложен оборски тор.
Реколтата се прибира на два пъти: първото изрязване на стъблата е преди прецъфтяването и второто - наесен преди падането на сланите. Стъблата се навързват на снопчета, сушат се на сянка и на проветриво място.
Любителите на бегониите знаят, че те са стотици видове, различаващи се доста един от друг. Всеки от тях е с определени изисквания към условията на живот. При това те са едни от най-капризните стай...
Цитрусовите дървета в саксия обикновено не стават по-високи то от 1.20 м - 1.50 м, въпреки че повечето не порастват повече от 60 см. Кумкват образува изправено стъбло, докато на портокалите, лимоните ...
Опрашването и оплождането при овощните растения е основната предпоставка за редовно плододаване. Видовете и сортовете се делят на две групи – самоопрашващи се и чуждоопрашващи се. При първата група пр...
Борагото (Borago), известно още като краставична трева, се отглежда предимно в Западна Европа като зеленчуково (младите листа на растението се използват за салата), медоносно и декоративно растение. Р...