Мнозина винари считат, че с преферментирането са си свършили работата. Точно тогава започват грижите за него, за правилното му бъдещо развитие. Първо винарят трябва да определи диагнозата му. Огледайте външния му вид, опитайте го на вкус и мирис и действайте. Пулсът на виното се определя по отделящите се все още мехурчета въглероден двуокис.
Започвате с излагане на непълна чаша вино при стайна температура. Ако то за 24 часа не промени цвета си, е показателно за евентуално бъдещо развитие на виното, без да се страхуваме от кафявото му пресичане, което е бъдещ недостатък и то може да се претака. Ако цветът му е променен в кафяво, прибавете му 6 %-на серниста киселина в доза 1 г на литър при добро разбъркване. То ще помогне за отстраняването на този недостатък. С това претакане при добро проветрение ще излети въглеродният двуокис и така ще се улесни падането на дъното на бъчвата на чуждиците, постъпили в ширата с гроздето - семки, люспи, прашинки кал и други. Погрешно се счита, че образуваната утайка, хранела виното. Напротив! Тя бързо ще му придаде неприятния привукс на сероводород, който се отстранява трудно и бавно.
Преди да преточите виното, проверете какво е състоянието на бъчвата, в която ще го прелеете. Ако има дъх на мухъл или дървен привкус, погрижете се за отстраняването им. Бъчвата трябва да се напълни догоре, за да не заболее младото вино от опасните цветясване и вкисване. Лекуването му е почти изключено.
Предварително дегустирайте виното и ако има резливост, изчакайте да приключи тихата ферментация. Тя е последният етап при приготвянето на виното. Ако чувствате неприятен, кисел вкус, това показва, че гроздето не е било добре узряло и съдържа повече ябълчена киселина, която му придава вкус на чепка и зелено. Този недостатък се оправя трудно. Може частично да го предотвратите чрез излагане на виното на студ, който довежда до изкристализиране на киселината под формата на калиев битартарат (винен камък, тригия).
Къде по-рано, къде по късно, но към края на юни почти навсякъде у нас беритбата на ягодите приключва. Мнозина любители ги изоставят и започват усърдно да се грижат за тях едва на следващата пролет. ...
Предвидливите стопани, особено от по-топлите южни райони на страната, засяват грах през ноември. Вкусните зелени зърна ще станат готови още през май. По хранителност грахът е на едно от първите места ...
Сивото гниене е една от най-опасните и разпространени болести по лозата. Във влажни лета и при чувствителните сортове тя може да причини големи загуби на реколтата. При благоприятни условия за развити...
Сега е време за сеитба на късното зеле. Използват се различни сортове. Кьосе 17 е с вкусни зелки, подходящи за кисело зеле, но е много чувствително на мана. Балкан е най-разпространеният у нас сорт за...