Цимбидиумът е лесен за отглеждане

Дълго време орхидеите се считаха за растения, които трябва да се отглеждат само от опитни цветари и трябва да има за тях специални помещения. С времето обаче се оказа, че тези красиви цветя може да се отглеждат и пред прозореца вкъщи и не са по-сложни и капризни от много други. Орхидеите растат на практика във всички климатични зони на Земята с изключение на местата с вечни студове и пустините. В природата се срещат около 25 000 видове орхидеи, а изкуствено създадените сортове вече надминават 50 000.
От цимбидиума в стайни условия се използват само „миниатюрните" хибриди, защото в природата тези орхидеи достигат значителни размери. „Миниатюрните" сортове изобщо всъщност не са малки, често достигат до 1 м височина.
Представители на този род се срещат в Индия, Бирма, Япония, Австралия и Югозточна Азия. Хибридният цимбидиум е основният вид, култивиран в закрити помещения. Известни са десетки сортове, получени в резултат на хибридизацията. Цветовете имат разнообразна форма и окраска - бели, жълти, розови или червени, понякога са ароматни. Периодът на цъфтеж продължава до 2 месеца. Дори като се отрежат, цветовете запазват своята красота няколко седмици. След цъфтежа трябва цветоносните стъбла да се премахнат. Красивите листа правят растението много декоративно дори когато липсват цветове.
Цимбидиумът, както повечето орхидеи, изисква да се спазват специални правила при отглеждането му. Особена роля играе правилното поливане. Преовлажняването може да се окаже гибелно за растението или да повлияе много лошо върху развитието му. В периода ва растеж той се полива обилно, а докато цъфти -умерено. През лятото е полезно цимбидиумът да се остави на открит въздух, например на балкона или на завет в двора. В стаята трябва да се прибере само ако нощните температури паднат до 5 градуса. През зимата може да се отглежда при 12-14 градуса и слабо да се полива, докато през лятото му е нужна температура 18-22 градуса, обилно поливане, влажен въздух и много светлина. Изключително важно е при пресаждането да не се загърли основата на стъблото, а да се остави над повърхността на субстрата.