Бовиеята (Bowiea volubilis) е много интересно растение, което за сега се отглежда само от любители на екзотика. Произхожда от Южна и Западна Африка. В почвата образува жълтозелена луковица, която излиза на повърхността. По този повод англичаните наричат растението „морска краставица”. За разлика от болшинството растителни видове, стъблата се показват през зимата. Те са много тънки, нишковидни, виещи се. Разклоняват се в причутливи неправилни форми. Достигат 1,5-2 м дължина, преплитат се безредно и изглеждат по-скоро като изкуствени. Животът им е кратък. Осеяни са с множество дребни къси сочни листенца. Скоро след появата им се покриват с нежни, дребни зеленикави цветчета. Съставени са от по 6 тясни венчелистчета и 6 тичинки. В този период това ефектно сукулентно растение изглежда като нежна дантела. След прецъфтяването, в края на пролетта стъблата умират.
Тези растения са топлолюбиви. През лятото подходящата температура е 20-22ºС. През зимата в помещенията трябва да се поддържа температура около 12 градуса, но никога да не пада под 10. Въпреки че обича светлината, бовиеята ще трябва да е на място, където няма да бъде пряко огрявана от слънцето.
В периода, когато стъблата започнат да растата трябва да се полива редовно, така че почвената смес винаги да е умерено влажна. Точно тогава трябва да се внимава да не се преовлажнява, защото има опасноcт луковиците да загният. Когато обаче стъблата отмрат, постепенно поливането се намалява, докато се прекрати напълно. Възстановява се отново в края на есента. Предпочита сухия въздух, затовa пулверизиране не се налага.
Бовиеята се размножава чрез луковици. Те се отделят от майчините растения, когато изпълнят саксията. Най-подходящият срок е след прецъфтяването. Луковиците се засаждат в плитки но широки саксии, добре дренирани. Половината им трябва да остане над повърхността. Почвената смес се съставя от равни части чимовка, листовка и пясък. През активния сезон растенията може да се торят поне един път месечно с торове за сукулентни растения.
Заради виещите се стъбла за бовиеята се налага да се изгради опорна конструкция. Тъй като растенията се извиват в различни посоки, формите на конструкциите може да са невероятно разнообразни. По желание стъблата може да се спускат и вертикално надолу, за да оформят ажурни прегради.
Лешникът е сравнително слабо отглеждан в частните дворове, въпреки че има подходящи условия почти в цялата страна. Доказателство за това са широко разпространените диворастящи лешници в горските масив...
Тютюнът е един от надеждните помощници в биологичната растителна защита за градинарите, защото може се използва като заместител на химични препарати. Той съдържа никотин, който е силна отрова. В расти...
Рязанецът (Allium schoenoprasum L.) е многогодишно луковично растение, образуващо гъсти туфи от тънки листа и цветоносни стъбла с нежни красиви съцветия. Расте и се развива непрекъснато да късна есен....
Амарантът е великолепно растение с яркочервени, пурпурни или златисти съцветия, изправени като факли над пищната листна маса. Малко са растенията с така драматична история, каквато има това растение. ...