Дълга е поредицата от калини и твърде разнообразни по цвят и форма на листата и плодовете са те. Познати са близо сто диворастящи и култивирани вида от рода Калини (Viburnum) към семейство Caprifoliaceae (каприфолиацеа).
У нас няма такова голямо изобилие на видове. Обикновено ги делим на две основни групи - черна и червена калина, като основна отличителна черта между двете е формата на листата най-вече. Докато черната калина има целокрайни листа със сърцевидна форма, то червената калина е с нарязани триделни листа.
Разновидност е на червената калина
От червената калина има създадени много декоративни форми и разновидности, като една от тях е картопът. Той представлява малко красиво дърво, достигащо на височина 2-3 м, с красива, заоблена корона. Листата са разположени срещуположно на клоните и са с наситено-зелен цвят. Цъфти през юни. Тогава изобилието на белоснежните едри, кълбовидни цветове привлича погледите отдалеч.
Един храст стига, за да освежи двора
Само един картоп в градината е достатъчен да я освежи и като че ли короната му изглежда обсипана със снежни топки през лятото, които не се разтапят на дървото, а го красят дълго време. Ненапразно картопът се търси като солитер за паркове и градини.
За отглеждане не е капризен, но обича въздушна и почвена влага и по-топли места. Вирее и на полусянка, ако няма достатъчно слънце.
Размножаване
Картопът има стерилни цветове и за сметка на красотата няма семенен път на развитие, а само вегетативен.
След прецъфтяването в началото на юли се събират резниците и се зареждат в парници. Както останалите червени калини, картопът образува коренови и пънни издънки, на които може да се разчита също за развитието му.
През април на балкона се сеят семената на ипомеята, наричана грамофонче. За нея изберете завет и слънце, защото е топлолюбиво едногодишно растение. Ипомеата е подходяща за вертикална украса. Тя е в ко...
На много места в страната вече берат орехите. Това е фасулска работа - биха казали мнозина. Но не е съвсем така. Избързването е толкова вредно, както и закъснението. Околоплодниците на полузелените пл...
Летният чесън, чиито луковици се съхраняват през зимата чак до пролетта, става готов за прибиране някъде през първата половина на юли. Вие не се ръководете от календарни срокове, защото може да се слу...
Зелчетата на брюкселското зеле се прибират от октомври, та чак до студовете. В южните райони на страната - и през зимата. В промръзналите зелчета се увеличава съдържанието на захари, подобрява се и вк...
Време е да сеете незабравките