В сравнение с останалите овошки крушите се преоблагородяват най-лесно. Когато човек не е доволен от плодовете, които ражда неговото дърво, много лесно може да смени сорта с друг.
Операцията ще е успешна, ако дърветата са до 15-25 годишна възраст. Ако на застарелите крушови дървета се направи специална резитба за подмладяване, може да се преоблагородят по-младите клони, получени от лакомци.
По-възрастните любители, заразени от страстта да облагородяват дървета в горите и деретата около населените места, все още практикуват пепиниерски занаят върху дивите круши. Но не им препоръчваме да преоблагородяват много стари и болни дървета.
Растенията се подготвят предварително
В короната се прерязват скелетните клони. Времето се определя в зависимост от конкретните климатични условия и е няколко дни преди облагородяването, преди да започне сокодвижението. Преди да бъдат облагородени, изрязаните клони се прерязват с остър нож или косер наново на 5-10 см. Загладените отрези се правят напречно на оста на клоните, за да зарастнат раните по-лесно и калемите да се завързват по-удобно. Избират се правилно разположените клони, които ще образуват основата и скелета на бъдещата корона и там става „операцията”. За целта се избират главно външни клони, които са достатъчно отдалечени един от друг. Вътрешните и излишните се премахват веднага. Оставят се само част от слабите клони, за да притеглят сокове към присадените части, докато се развият добре присадниците. Височината, на която се изрязват клоните в короната, зависи от разположението и дебелината им. Образуваните рани не трябва да са по-големи от 8-10 см в диаметър.
На разцеп или под кора?
Прилагат се с предимство методите на разцеп или под кора през пролетта със събрани през зимата и добре запазени калеми. Ако при облагородяването не съвпадат камбиалните пластове, добри резултати ще се получат при присаждането на калем поне на едната си страна с камбиалния пласт на присадника и подложката. Любителите биха могли да извършат тези прецизни операции след тренировки върху върбови или тополови леторасли.
За ранно полско производство на марули и главести салати, семената се засяват в полутопли парници обикновено в началото на февруари, до към 10-ти за марулята и до 15-ти за главестата салата. Засяванет...
Много лозя по една или друга причина са потънали в бурени, изоставени, с израснали големи дълги пръчки. Една част от лозите са наистина загинали, но твърде много са тези, които при малко повечко грижа...
Това заболяване се среща най-често по плодовете на доматите, пипера и патладжана. Засяга най-вече зелените доматени плодове, по върховете на които се образуват дребни воднисти петна. Впоследствие те с...
От изключително богатия род бегонии тази се отличава с много красивите си цветове. Наричат я още Кавалер и дама, защото цветовете са два вида – кичести и прости. Мъжките са много кичести и носят тичин...