Сортът е получен чрез кръстоска от Пловдивска и Пазарджишка ябълковидна. Не е особено взискателен към климат и почва, затова може да вирее на всички подходящи места за дюлеви насаждения. Дървото расте умерено бързо. Короната е прибрана. Пробудимостта на пъпките и разклоняемостта са добри. Цъфти 1-2 дни след Португалската. Сортът е само-фертилен, плододава рано и дава обилна реколта. Плодовете узряват през първата половина на октомври. Те са здраво закрепени на клончетата и трудно падат дори при силни ветрове. Дюлите са едри, кълбовидно-конични или крушовидни, със средно тегло до 430 г. Те са изравнени по големина и доста еднообразни. Кожицата им е гладка, зеленикаво-жълта, с лек мъх. Месото е бледожълтеникаво, крехко, достатъчно сочно, умерено кисело, с приятен аромат, с каменисти гранули само около семенните камери.
При домашни условия се съхранява много добре чак до януари. Плодовете не страдат от горчиви подкожни ядки, при груб транспорт кожицата им става кафява, което не предизвиква загниване на месото. Подходящи са за компоти, конфитюри, сладка и нектари.
Класическите видове хлорофитуми образуват дълги филизи - ластуни, на които се появяват първо цветове, а след това миниатюрни детки с коренчета. За размножаване е достатъчно да посадите две такива детк...
Овощните дръвчета се получават след присаждане на желания сорт върху подходяща подложка. Най-важното изискване при подбора на подложката е да има същата растежна сила, както и сортът. В противен случа...
Мястото за ирисите трябва да се избере по-рано и да се подготви. Най-добре е там да няма вятър, а през втората половина на деня да попада в лека сянка. На градинските ириси се харесват глинести и песъ...
За да се развива добре мушкатото, трябва да се грижите за него още от засаждането му. Почвената смес трябва да е богата на лесни за усвояване хранителни вещества. Затова се съставя почвена смес, в коя...
Лозето се реже и на зелено